10-те най-тъпи текста в българската поп музика

Н апоследък много се говори, че българската поп музика е във възход. Само че в безмилостната битка за нови хитове стават и някои дребни недоразумения. В желанието си да блеснат колкото се може по-скоро някои творци залагат повече на клиповете, външния вид, силикона и напиванията по "Какао бийч", и сякаш не им остава време и енергия да поработят върху текстовете си.

От това недоглеждане се получават шедьоври, които си заслужава да бъдат издадени в една малка антология, финансирана от Министерството на културата.

И понеже министерството не се сеща, аз предлагам на читателите на Макс моята скромна класация на десетте най-забележителни текста в българския поп.

1. Графа - "Глава"

Безспорен шампион сред тъпите текстове е шедьовърът на Графа - "Глава":

Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам.
Вдругиден ще имам ли...
глава, глава, глава, глава, глава, глава
не знам дали ще имам...
глава, глава, глава, глава, глава, глава.
Не знам дали ми трябва... глава.

Още в началото на текста става ясно, че лирическият герой има известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва - "коафьор"), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си - "вдругиден не знам".

Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа - "гуава").

В крайна сметка оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лошо, защото не е сигурен дали му трябва "гуава". И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.

В отделен материал в октомврийския си брой "Макс" направи и списък Серийни убийци в модата.

Някои хора могат да разрушат света на модата, докато избират какво да облекат. И не защото са твърде стари, прекалено дебели или аристократични. Те просто са неподходящите хора, избрали подходящите дрехи и аксесоари. Аз ги наричам модни убийци.

Евгения Банева

Евгения застреля от упор вечерната рокля за парти. Твърде много дантела, твърде много ресни, твърде много лилаво. Независимо какво е "оръжието" й, вечерната рокля умира всеки път, когато госпожа Банева я облече за поредния коктейл. Тя е истински сериен убиец.

Ивана

Травеститът Ру Пол вкара модата на силния сценичен грим. И много го последваха. В България това продължи до момента, в който Ивана не реши да хване "новата" вълна. Сега трябва да платиш на някого, за да се гримира така. Присъдата: убиец на гримове. Лошото е, че го прави постоянно.

Мария Илиева

Дженифър Лопес накара латино стилът да изглежда модерен и всички се влюбиха в него. В България това продължи до момента, в който Мария Илиева не реши да копира Дженифър. Сега трябва да платиш на някого, за да се облича така.

Галя - "Каризма"

Тя е виновна за смъртта на една от вечните модни тенденции - ретрото. Галка явно много е искала да прилича на Грета Гарбо от края на 20-те, но резултатът беше този непростим моден грях. Тази рокля умря в момента, в който Гарбо я свали от гърба си. А изводът за Галка е: не носи нещо, която е станало емблема на друга знаменитост.

Нона Йотова

Нона преряза гърлото на етно аксесоарите. Нищо не може да компенсира творенията й от кожа, пафти и пендари. А при Йотова положението е катастрофално - тя е пристрастена към миналото. Присъдата: рецидивист. И един съвет: Нона никога не пълни празнините с етно кич.

Евгени Минчев, Георги Христов и Устата

Ето трима мъже, които изпратиха в отвъдното кожените палта. Човек има чувството, че всеки момент някой лешояд ще кацне върху раменете им. На тази огромна крачка назад в модата не можа да издържи дори "мечката" върху гърба на Евгени Минчев.