КАПКА ВОДА – МИГ ВЕЧНОСТ

К�к �ко трудно намираме  думи за важните неща в живота си,колко бедна е  речта ни понякога ако нежността си на някой или нещо искаме да подарим.Сякаш няма  достатъчно гальовно и изпълнено с мисъл слово за  да  облече чувствата ни   в   обич и признателност,Унесени в забързания си житейски бяг,свикваме да приемаме за даденост някои неща от интериора на живота и този на душата си, без дори да спираме за миг, без дори за малко да се вгледаме в реалната  им стойност и значимост за  съществуването ни. Ще спомена само една обикновена двусрична дума --в о д а .     Можем ли дори на шега да си помислим, че би могло да ни има без вълшебницата „вода".Можем ли   да си представим как ще измием   душата си от  от болка.срам, нечистотия    житейска  ,а често и душевна, можем ли без вас  животворни  капчици „вода" да вършим уверено „великите си житейски  дела",да правим политика, да се стремим към  „еврозоната", да се борим с неграмотността ,с престъпността, с телефонните измамници........Всичко би  изгубило своята  важност,ако те нямаше....Във вечен  бяг забързана,в  безспирен ход  унесена, и ад и рай си ти --пречистваща и съживяваща, но и непредвидима,непокорна,сърдита...........

 

     В О Д А- какво значение събират в себе си  тези 4 букви.Може би цяла огромна вселена, наречена  човечество или просто „живота"Няма човек който да не започва деня си с вода,още с раждането на деня, търсим благотворната и магическа хладина на водата, сливаме се с нея в една невидима целувка и сякаш  този хлад      прелива в тялото ни ,събужда го, подарява му енергия.За живителните  глътки кафе пак  посягаме към кранчето,  с мисълта, че водата си е там в дома ни ,тя е част от  обзавеждането    ни  ,тя е като част от семейството ни или старата мебелировка. Вечер с изтощени   и уморени  тела, пак търсим най- напред  нея -,водата и като благословен усещаме допира си един с друг , сякаш  взетият набързо душ просто е съблякъл от нас един пласт,наслоен житейски прах.Хубаво е да ни докосва нежно или просто да ни  подарява ей- така  кристалната си чистота и след съприкосновението с нея ,да усещаме как  дори мислите ни грешни са „измити".

 

Харесва ни гневния говор или тихия  брътвеж на водата, обичаме да чувстваме прегръдката и ,но и дори сърдито тон да повиши, тя оназ  магия на живота е ,че я търсим  постоянно и негостоприемността и сме склонни дори да и простим.Обичаме я като хладно прераждане или ураган неудържим, търсим  я ако от отчаяние изгаряме или от любов преливаме, търсим я когато сме сами или  оплетени в лепкавата паяжина на житейския водовъртеж , се мъчим единствено да оцелеем.

 

  Затворете  очи  и си представете,че сте сам на безлюден остров.Далече сте от цивилизацията и не знаете дали ще оцелеете.Нямате нищичко, нямате и щансове  някой да ви открие.Ако можете да  изберете едно единствено нещо от съдбата, знам какво  ще поискате неистово....Знаете ли,че в един момент има нещо което е по- безценно и от най-скъпоструващите богатства в света. Това простичко  и в същото време велико чудо  е водата.Тя ни кара да усещаме оптимизма и жизнелюбието  във всяка една частица от тялото ни , всеки допир с нея сякаш по малко ни променя. Приемаме я за част  от дома си  и често забравяме, че водата е в основата на нормалното ни и съзнателно битие , ако изгубим този дар на природата, животът на планетата  би изчезнал за броени дни. Използваме водата в най-важните моменти от живота си: когато се раждаме, когато празнуваме и дори когато умираме. Даряваме на зажаднелите и изсъхнали от непоносимите жеги растения в градината си  животворна струя хлад, глътката прозрачна и кристално чиста течност означава облекчение и  за пресъхналото ни гърло и възможност да продължим словото си ,свързваме пролетта със събуждането на природата и обновлението и пречистването на дома си ,а възможно ли е това да се случи  без водата?Ще можем    ли да усетим дъха на свежест само със  скъпите препарати?Досещате се ,че без вода не би се получило.Ами      ритуалът , познат ни  още от детството, с който свързвах надеждата за успех и сполука.Още от съвсем малка не излизам от дома си за изпит или нещо важно , без мама да ми е плиснала чаша вода. Мога  да изреждам още,но всъшност искам д а припомня на хората едно-  водата не просто ни е нужна, тя означава ЖИВОТ  и защо да не опитаме да я пестим. Елементарни съвети,но все пак ще ви ги дам. Не пускайте безразборно водата да тече ,просто сложете  да се изстудява в хладилника. Не подминавайте с безразличие повредата на близкия ъгъл ,алармирайте че улицата е залята с вода....Не бъдете небрежни , завъртайте навреме кранчето на чешмата , за да предотвратите  изтичането на безценните капчици най- живителна течност.Преди да поливате любимите си цветя, първо помислете- дали това не е твърде често и няма ли опасност да ги удавите.....От криворазбрано усещане за чистота не е необходимо да миете циментената площадка пред двора си само защото това ви дава неповторимото усещане за перфектна домакиня.Трябва ли да продължа .... Сигурно има много други възможностти да съхраните този безценен дар, огледайте се и недопускайте без оправдана цел да изтече и капчица вода.  Тя вероятно ще ви потрябва за нещо важно и наистина неотложно. Винаги си подарявайте тази нежна ласка, това будещо всички сетива докосване, това лесно презареждане на батериите ,което е възможно само с една глътка.

 

     Когато човек изпитва  силна обич,признателност ,нежност, той винаги търси най --красивите слова за да  вложи в тях цялата тази положителна емоция.Аз искам да подаря на този безценен природен дар -- ВОДАТА ,  моите стихове.