Лято е. Вчера ядохте сладолед, може би? Или пихте бира с приятели в парка? Хвърлихте ли си отпадъците в кошчето? Изчакахте ли достатъчно дълго,докато го намерите, и изцапаха ли се ръцете Ви с разтопения шоколад от хартийката или предпочетохте да изцапате нещо друго?
Под нещо друго имам предвид природата. „Ха-ха-ха", мнозина ще се изсмеят. „То пък защото и без това не е мръсно" саркастично ще оборят други. „Голяма работа, и да го хвърля в кошчето, нищо няма да се промени, пак съм беден и нещастен", жално и примиренчески ще констатират трети. „Не ми пука!", ще изкрещят останалите.
А пука ли Ви, че с тези темпове на замърсяване и консумация на природни ресурси, нашите пра-внуци ще живеят в доста по-грозна околна среда, меко казано? Пука ли Ви, че днес си хвърляте бирените бутилки и цигарените кутии там, където утре ще искате да играят децата Ви? Така ли правите и у дома си, или напротив-вкъщи Ви харесва да бъде чисто? Така си и мислех. Планетата Земя, обаче, е домът на всички ни. И колкото повече всеки отделен индивид казва „Не ме интересува, това не е мой проблем!", толкова повече се оказва, че проблемът е преминал отвъд личното и индивидуалното, за да достигне глобални размери, които рефлектират обратно върху всеки от нас. А най-парадоксалното в случая е, че решението отново е на ниво гледна точка на обществените единици. Която гледна точка се формира от три фактора, най-общо-възпитание, обществено мнение и лична преценка. За първото са „виновни" родителите, второто зависи главно от медиите, а третото-именно там всеки сам за себе си трябва да прецени доколко ще му коства да си събере отпадъците, да изключва електричеството, когато не е в използваната стая, да не хаби напразно водните запаси и всячески да се опитва с малки действия да съхрани природните ресурси. Следващата стъпка е тези дребни постъпки да бъдат превърнати в навици с цел запазване на това, което homo sapiens не оценява, докато го има. Защото после ще бъде твърде късно. За съжаление, човек има жалкия навик да осъзнава стойността на нещата, чак след като ги загуби, но постфактум от това, конкретно в сферата на устойчевото развитие, смисъл няма да има. В допълнение, последствията никак няма да са розови, да не кажа катастрофални.
Защото ако през 2012 черното злато е петролът, през 2050 ще бъде водата. Колкото по-рано осъзнаем, че силата да променим хода на събитията е във всеки един от нас, толкова по-зелено, чисто и екосъобразно бъдеще ще имаме. Тази кауза нахвърля политическото, икономическо и държавно ниво, макар вина да имат и в трите. Важно е да се осъзнаем, че колкото и да е богата една държава, чист въздух и годна за пиене вода не може да си купи вовеки веков, колкото и пари да има. Да не говорим за бедните домакинства в покрайнините на големи световни мегаполиси..мдаа, а ще става все по-зле. За да завърша кръга на търсене на вина, ще добавя медиите. От тях зависи да възпитават и формират общаствените нагласи и да дават тон за положителна промяна. За съжалание те масово обичат да хвърлят прах в очите на мнозинството. На него пък така му е по-лесно и ето, порочният водовъртеж се затваря. Но става все по-мръсен и по-мръсен. Кучетата лаят, керванът си върви, казано понародному. Къде ли ще стигне? Оставям въпроса отворен, нека всеки си помисли.
Тук дори не става дума за манталитет и разбирания, вкоренени в отделна нация-не можем да се оправдаем с нея. Природосъобразен начин на съществуване и насоченост към опазване на ресурсите може да има и в България, и в Германия, и във Венецуела. Въпрос на желание. Обратното важи с пълна сила-мърлячи и нехайни хора също живеят навсякъде. Проблемът е глобален.
Къде е решението? В главите и в ръцете на вас и мен. Образно казано. Капка по капка, с малки действия можем да постигнем големи дела в сферата на устойчивото развитие. Инициативата „Часът на Земята" е показателна в това отношение. Тя е пример за положително медийно въздействие и будна гражданска съвест. Останалото зависи от нас! Можем, стига да пожелаем!
