Капка по капка – човек става

В�ч �чки сме направени от звезди, се пее в песента на Моби. „Глупости, направени сме от вода”, ще каже емпирикът - средно 60 процента от нашето тяло са вода! Значи един крак, една ръка, едно око, ухо – ухо и половина, една дузина пръсти и шепа зъби... Наивни сметки, несъмнено, но кой може да отрече, че ресурсът, който трябва така внимателно да пазим, е основна част от нас и грижейки се за него, всъщност пазим себе си? “Егоистичен подход към опазването на водата”, ще възрази някой. Егоизмът е изключително ефективен мотиватор, а за такава кауза си струва да си егоист – това по-скоро като обяснение, отколкото като извинение.

70 процента от повърхността на земята е вода и всеки, който смята, че тези 70 процента и онези, нашите си 60 процента, са две напълно независими неща, нека помисли над следното: Река в Тайланд се влива в Индийския океан, сред същите тези ята риба тон, които биват уловени, разфасовани, порционирани, опаковани, разпратени по супермаркетите по света, купени, разопаковани вкъщи и наместени в удобен салатен контекст, който логично скоро след това преминава в стомашен такъв. И така постепенно, но и някак си изведнъж реката в Тайланд, Индийският океан и злощастната риба тон стават част от нас и нашите проценти. Сега нека добавим в цялото уравнение щипка живачно замърсяване в тайландската река, да проследим отново рибата тон по пътя до нашата салата и след като сме наругали тайландците за небрежността им към опазването на собствените им води, да направим един брейнсторминг. Темата: как въздействат на водните запаси най-баналните ни и “безобидни” ежедневни дейности. Похапване на телешка пържола например – има изчисления, че за произвеждането на един килограм телешко се изразходват около 21 хиляди литра вода! Обличане на шарена тениска – с доколко безвредни бои е оцветена и каква част от тях са попаднали в природата с отпадъчните води на някоя фабрика и оттам -  в някой зеленчук? Пускане на пералня – от какво се състоят прахът и омекотителят, какво се случва с тях, след като напуснат пералнята и канализацията и доколко са разградими в природата? Включване на лампата в хола – поне 40 % от електричеството в света се произвежда чрез изгаряне на въглища, при което във въздуха се освобождава живак, който с дъждовете достига до океаните и до вече познатата ни риба тон ... и ето как сега е ред на тайландците да ни ругаят. Кръговратът е без начало и без край, виновните винаги са потърпевши и обратно, а ние, хората, сме хем водата,  хем най-големият й враг. Шизофренично, нали?

Проблемите с водата по света имат много измерения –  безотговорно разхищение на ограничен ресурс, замърсяването на естествения хабитат на безброй животински видове, разрушаване на екосистеми, съсипване на поминъка на цели общности.

Едно е ясно – без вода няма живот. Опазвайки водата, спасяваме себе си. Само със звезди не става...