Земята – това е нашата „синя” планета. Дали обаче ще съумеем да я запазим такава и за бъдещите поколения зависи само и единствено от нас – нейните жители.
В този така огромен свят изобилства водата, но повечето от хората не си дават сметка, че водните ресурси все пак са изчерпаеми, а не вечни. Човекът ги приема като даденост, защото е свикнал те да са навсякъде около него. Използва ги непрекъснато в своето ежедневие, напълно механично и безразборно, за всяка своя потребност, без дори да се замисли какво ли ще стане, ако капка по капка те започнат да се смаляват и в един миг изчезнат необратимо от света, в който е свикнал да живее.
Още преди милиони години животът се е зародил във водна среда. Тя е първоизточник на всички живи организми и без нея съществуването ни е напълно немислимо, но много малко от нас успяват да разберат и да вникнат в това. Повечето не оценяват природата, нейните качества и дадености, както и безкрайните положителни черти, които тя притежава и ни предоставя. Не се грижат за нея както трябва и съзнателно или не я унищожават малко по малко. Замърсяването на околната среда и водоемите се превръща в много сериозен проблем за цялото човечество. Като се започне от обичайното изхвърляне на битови отпадъци в язовирите и реките и се стигне до изливането на нефт в моретата и океаните.
Някой най – вероятно ще си каже: „Аз никога дори не бих си и помислил да изхвърля боклуците си във водата”. Да, но го прави ежедневно на улицата, в парковете, в горите, а по този начин се унищожава почвата. Тя обеднява на хумус, което води до умирането на различни видове растения. Автомобилите, заводите, фабриките, отделят много вредни емисии, които от своя страна отиват във въздуха. Това сериозно уврежда флората и фауната, както и водите. Равновесието в природата бива нарушено, а това е недопустимо, особено в днешно време. Не може да бъдем толкова безотговорни към мястото, което наричаме свой дом. Не може да не го опазваме и да не се грижим за него. Та тук живеем, отново тук ще се родят и отраснат нашите деца. Нима не бихме искали да им осигурим хубав живот в една по - красива и чиста обстановка. Нима сме толкова егоистични и заети в работата си и сивотата на делника, че да не отделим по малко време за някакъв дори минимален принос към околната среда. Например, да използваме контейнерите по предназначение, да поставим филтри на превозните средства, да изградим повече пречиствателни станции и да се снабдим с повече пречиствателни уреди. Толкова е просто и лесно изпълнимо, стига човек да има елементарно възпитание и капка желание за промяна разбира се. Никой не е в състояние да ни помогне, ако самите ние не се опитаме да си помогнем. Тези мънички усилия обединени в една голяма кауза биха направили чудеса за самите нас.
Хората са го казали: „Капка по капка вир става”, а аз съм сигурна, че добротата и най-вече упоритостта и целеустремеността са „заразни”.
През последните двадесет години се наблюдава сравнително бързо увеличаване на парниковите газове, които излъчват радиация, изключително вредна за цялата жива материя. Главната причина за този процес е човешката дейност. Това може да доведе до различни природни бедствия, а последиците биха били фатални. Топенето на ледниците, например води до наводнения и повишаване нивото на световния океан. Някои учени смятат, че проблемите, които създава глобалното затопляне са много по – големи, отколкото медиите ни информират.
А всичко е въпрос на личен избор. Трябва да поемем отговорност към водите и да ги използваме възможно най - рационално и икономично.
България е едно малко райско кътче на „края на света”, през което преминават безброй малки и големи реки, кристалните езера изпъстрят планините ни „гиганти”, а от изток се бунтува морето. Страната ни изобилства от сладки и солени водни басейни, които не се срещат навсякъде. В много държави, най – вече в Африка, те са в недостиг или изобщо ги няма. Хората там гладуват, изнемогват и живеят буквално ден за ден. Всеки час е изпитание за тях и тяхното здраве, а всеки миг е борба за оцеляване.
Ние трябва да се чувстваме късметлии, че живеем на такова място и да го съхраним занапред. Имаме си всичко, от което се нуждаем. Защо трябва да го загубим? Защо трябва да се стига до края, за да се осъзнаем? Иска ми се да накарам повече хора да мислят като мен и да започнат оценяват хилядите природни богатства в нашата мила родина, докато ги има. Ако всички приемем това като наша лична мисия и задължение, ако поемем отговорност, то така ще се погрижим не само за всичко, което ни заобикаля, но и за самите нас. А природата ще ни бъде изключително благодарна.
Както гласи една мъдра индийска поговорка: „Ние не сме наследили земята от дедите си, а сме я взели назаем от децата си”. Доста умна мисъл, която ме накара да се замисля още по - сериозно.
