Капка по капка

„п апка по капка” – не звучи ли предпазливо, внимателно, загрижено, разумно? Именно разумът ни движи, когато не бързаме да пилеем всичките си пари, когато не преяждаме; когато не изстрелваме възможностите и усилията си нахалост. Защо тогава дръзваме да пием водата – нектара на живота – на екс, без да се замислим за утрешния ден, за далечното бъдеще; за децата си?!

Природата разтваря обятията си широко, оставяйки ни да се опиваме от благата й. Нечестно е да разкъсваме майчината плът лакомо и жестоко. Можем да хапем ръката, която ни храни, но не задълго, не безвъзмездно. Рано или късно Земята ще ни отвърне – за всяко разсипничество ще получим лишение; за всяка алчна експлоатация ще страдаме от липси. Но не е ли ужасяващ фактът, че трябва първо да усетим тежестта на наказанието, за да проявим внимание и да разберем колко безценни са ресурсите на планетата ни?

Човекът поначало има способността да не оценява това, което има. Способност, превърнала се във вкоренена привичка, която ни пречи да живеем адекватно. Не е нормално да замърсяваме водните източници или да проливаме питейната вода напразно и най-лошото – съзнателно. С всяка замърсена капка подкопаваме собствените си основи. Колкото и поетично да звучи, водата наистина е извор на живот. Ако се замислим, ще разберем, че почти нищо не е възможно без участието на водата. Стопанските дейности, промишлеността, технологията и прочие, се осланят на нейните безценни свойства. Невъобразимо мащабна и ключова е ролята й в житието ни – нито можем да посеем, нито да ожънем без нея. Тя е заключена в нашето ежедневие, в потребностите, в телата ни.

Можем да я оценим и в други измерения: тя има способността да руши камъка (едно от най-здравите неща, които познаваме); да погасява огъня. Именно нейните структура и сила са довели до възникване на живот на Земята. Чрез раждането на простите едноклетъчни организми, рибите, влечугите, бозайниците, е създала условия и за човешкото съществуване. Нашето съществуване и това на света, който познаваме, е немислимо без нейното присъствие...

В последно време се убеждавам, че зад понятието „еколог” стои трезвомислещ човек с будна съвест и отговорно съзнание. Има хиляди акции, кампании и организации, които се опитват да привлекат масовото внимание и да внесат с общи сили жизненоважни промени в живота ни. Предложенията и идеите им за запазване на така нужния ресурс варират от лесни ежедневни практики за употреба на водата до защита на дадени участъци от водните площи. Да подпомогнем с финансови средства мониторинга и пречистването на определена река или езеро невинаги е възможно. От друга страна, всеки може да спазва определени методи, когато използва вода. Звучи достижимо да вземаме по-кратки душове или да мием колите си само с негодна за пиене вода. Всеки може да участва в почистването на местни водни басейни и да съдейства за привличането на съмишленици.

И все пак, най-важната цел и роля на еколозите е изграждането на „зеленомислещо” общество. Екологията трябва да бъде част от нашата култура. Това е най-лесният начин човечеството да прояви гражданска отговорност и хуманно благоразумие.

Прогресът на технологиите предлага безброй възможности за умерено използване на природните блага. Например, с цел да се редуцира изсичането на дърветата и съответно производството на хартия, използваме електронни уреди, вместо да пращаме писма,  да получаваме разпечатки за сметки от банки и други институции.

Но все още не е измислен алтернативен начин за създаване на вода! Равностоен заместник също не е установен. От това също можем да преценим колко безценна е водата, колко парадоксална е нашата експлоатация спрямо нея...
Осланям надеждите си на „зелените подбудители”, които да помогнат на човечеството да осъзнае нелепостта на битката срещу природата, срещу естественото и изначалното.

В противен случай ще бъдем застигнати от пророческата фаталност на индианската поговорка: „Когато последното дърво бъде отсечено, последната река – отровена, последната риба – уловена, тогава ще откриете, че парите не се ядат”. А мисълта „капка по капка” би могла да бъде възприета като житейска максима, учеща ни да се отнасяме към всичките дадености на прекрасния свят с достойна загриженост и благодарност. За да заслужим хармония с Майката природа, трябва да уважаваме всичките й други деца – мравката, лъва, стръкчето трева и бистрия ручей.