Капка по капка прелива и търпението на народа, ескалират и емоциите, и съпротивата по важни за страната екологични въпроси. Последният такъв пример е спорният Закон за горите, позволяващ строителството на ски писти и съоръжения върху земята, без промяна на предназначението й. Заради бурните реакции на протестиращите, съобразявайки се с общественото мнение, президентът на България очаквано наложи вето върху закона до изясняване на противоречията.
Друга спорна екологична тема, породила множество простести и демонстрации, е проучването и добивът на шистов газ. Капка по капка щеше да потече газът, добиван от шисти, ако обществото се бе убедило в неговата безпасност.
Тази година България бе застигната и от силата на стихийното бедствие вода, когато при скъскване на язовирна стена остави под вода хора, животни, къщи, имущество. Навярно жителите на село Бисер няма да забравят сполетялата ги трагедия –трагедия, вероятно причинена от нечие нехайство, което капка по капка е довело до огромното нещастие на хората.
Тази година се проведе инициативата „Да изчистим България за един ден”, в резултат на която капка по капка, град по град, улица по улица, страната стана по-чиста за един ден. Обществото, управляващите, всички участници в кампанията демонстрираха съпричастност към опазването на околната среда.
Предстои да обърнем поглед към глобалните въпроси, свързани с опазването на околната среда и водните ресурси на страната. Република България е по-бедна на водни ресурси в сравнение с останалите европейски страни. Ето защо всеки един от нас трябва да се чувства персонално отговорен за тяхното опазване. Новина от днешния ден гласи: „Сериозно безводие заплашва България на фона на рекордно високи температури през последните дни. И в момента, хиляди българи са принудени да живеят с режим на водата. Основните причини за проблема са засушаването и повишената консумация на вода за поливане.” Това трябва да е сигнал за по-отговорно опазване и използване на водните ресурси.
България има ключови водни ресурси като Черно море, привличащо хидяли туристи с красивите си плажове, както и река Дунав – важен икономически фактор и естествена граница с Румъния. Най-дългата река, преминаваща през територията на страната, извира от планината Щварцвалд, Германия. Преминавайки десет европейски страни, река Дунав се извива по северната граница на България, вливайки се в Черно море. Дунав също е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г. Това показва, че капка по капка всяка от десетте страни има своя „принос” за замърсяването на водата.
За финал – някои ценни съвети от автора. Едва ли едно есе на екологична тема би променило отношението на 7.5 млн. души, но безспорно е добър повод за размисъл по теми, оставащи на заден план в забързаното ежедневие. Необходимост е хората да осъзнават своя принос, когато изхвърлят отпадъците си на предназначеното за това място. Необходимо е да бъдат построени още рециклиращи автомати, поощряващи ползвателите си макар и със символична сума и по този начин създавайки системни навици у тях. Необходимо е да изхвърляме боклука си разделно, както и учтиво да отказваме на продавачката в магазина, предлагаща ни найлонова торбичка. Нека направим така, че когато изпишем в най-голямата онлайн търсачка думата „капка”, резултатите да не ни водят единствено и само към бивши половинки на политически лидери, а да бъдем отведени към някоя полезна научна статия, караща ни да се замислим за бъдещето – нашето и на децата ни.
Ако всеки промени отношението си към водата, почвата, въздуха, то ние капка по капка ще вървим към европейско мислене и отговорност към заобикалящия ни свят.
