Искате ли да ви нарисувам това – синьото на моретата и океаните изведнъж изчезва от картината, заменено от пясъчно кафяво- мъртво и сухо под изгарящите лъчи. На бреговете тъжно проскърцват безброй рибарски лодки , прогарят безброй рибарски мрежи , загубили надежда да се докоснат до хладната живителна прегръдка на водата.
И около всичко това – тъжни рибари, нямащи сили да погледнат в тъжните детски очи на изгладнелите си деца.
А на полето....златножълтото на плодородното поле изчезва от палитрата ми - потъмнява и се превръща в сиво-кафява пепел – грозна, обещаваща глад. Семенцата се скриват дълбоко в грозните пукнатини, жадуващи капчица вода...
Искам да ви нарисувам и горите , и безкрайните цветни поляни- вековни дървета, пазещи спомени от стари времена, даряващи прохлада , поляни – погледът не може да се наслади на това пъстроцветие, ароматът опиянява ..... но не мога да ви нарисувам това, всички цветове от палитрата ми изчезнаха , остана само пепелно -кафявото , затова мога да Ви нарисувам само една безкрайна пепелно –кафява пустош.
Всичко повяхва, умира – не дочакало капката живот.
Харесват ли ви тези картини? В тях няма цвят, няма хора , няма живот.
Нека върнем и запазим цветовете и живота....
Помните ли картините, които нарисувах.....не ви нарисувах небе....чудно как, но изведнъж на върха на четката ми се появява облак дъжд- капка по капка, капка по капка....
Рибарските лодки и мрежи оживяват, земята жадно пие глътките живот и синьото море, отнася тъгата от очите на рибарите, вдъхва им сила и надежда.
Дълбоко скритите семенца оживяват, капчицата жива вода им дава сила да се преборят с мъртвата суха пепел и скоро в моята картина се явява златно житно поле – плодородно и щедро.
Поглеждам и последната картина – безкрайното поле е по- красиво от всякога, по живо, неописуемо опияняващо. Гората бавно облича зелената си дреха и отново мами със тайнствената си сила и хлад.
Оставям четката и поглеждам към сина ми- заливащ се в звънък смях, подскача около малката бара сред двора.
Скоро и той ще рисува , ще вземе четката от ръцете ми и ще рисува света . Искам картините му да преливат от цветове, от живот.
Никога да не види сиво- кафявите краски на печал, глад и пустош.
А как и какво ще рисуват децата ни, зависи само и единствено от нас.
Аз ще науча моето дете да пази цветовете в живота си. И упорита като водата , която капка по капка си проправя път и през най-твърдата скала, ще му покажа как да обича и да се грижи за природата около нас, за да бъде животът му цветен и истински. Да пази богатството на водата... Ще подаря на сина си по-добър и по-цветен свят, защото ще му подаря любов към природата, бавно, малко по малко, капка по капка.....
