Капка по капка

С�я �я върху влажният пясък и вглъбено я гледам тази “първична супа” и си мисля.Мисля си,колко ли преди(не само нас,а изобщо)Животът да е излязъл върху твърда почва,тази солена, синьо-зелена течност е съществувала.Плицикала се е в сушата,заливала я е и се е отдръпвала от нея,и е превръщала бавно и методично камъкът в пясък.А той,Негово Височество Животът е започнал и се е зародил някъде там,из нея!След това естествено,част от нас(или по-скоро предците ни)са изпълзели на сухо и на топло.Направили са първият плаж и им е харесало.Харесало им е до толкова,че са забравили да се върнат обратно,там,от където са изпълзели.Всъщност не съвсем,защото и до сега една огромна част от сухоземното население(и най-вече част от човечеството)практикува разни водни спортове,летни отпуски,еуфорията по придвижването към и плицикането вътре,в моретоJ.Да се завърнеш в бащината къща,до някъде,но не съвсем.И въпреки,че опитите продължават,все още няма открита друга такава синьо-зелена топка като нашата мила,родна Планета.Друга,върху която да съществува тази жизнепораждаща и жизнеподдържаща проста химическа формула съдържаща в себе си два водородни атома и един кислороден.Ето,че първата капка се отцеди.Порасна,превърна се в топка,задържа се за кратко със своята опашка и се пусна.Спусна се и се разплиска на няколко по-малки капчици,които се щурнаха в различни посоки.Казах си:-Ще ги събирам и ще видим какво ще се получи накрая.Капка по капка!Ще го докарам ли до вир или извор,все още не зная!

Не знам и кой е измислил топлата вода,но знам,че нашият народ използва един израз:

“-Хайде да не откриваме сега топлата вода”,в смисъл:-Да не влагаме мисъл в нещо,което вече е измислено!Да де,обаче кой все пак я е измислил тази топла вода?!?!Ами студената?Не веднъж ми се е случвало да съм благодарен много повече на този бог или природно явление,който или което я е измислило именно бистрата и чиста,студена вода,годна за пиене!Да,същата тази,която в световен мащаб намалява и се зараждат куп програми,които имат за цел да престане нейното разхищаване.Да започне да се внимава как и колко се потребява и замърсява,защото тя е едно от нещата,без които не можем.Въпреки,че скоро гледах по телевизията репортаж за някакво място,където временно имаха проблем с чистотата на питейната вода.Репортажът завършваше с един щастлив в безвремието си чичко,който твърдеше пред камерата,че той без друго водата я използва само за миене,а за пиене имало бира,вино и т.н.:))Както се казва:-Дай боже всекиму такова разрешение на проблемът с дефицита на питейна вода,но ако трябва да разсъждаваме трезво,то това не е точното решение,защото най-малкото и бирата и виното,за да бъдат направени им е необходима чиста питейна вода.Да не говорим за сутринта,след бира,вино и т.н,че точно тогава качествата на чистата,бистра,студена вода са най-осезаемо забелязваниJИ още нещо по темата,която ще налее следващата капка,за да може и тя да порасне и да цопне в извора на основната тема”Капка по капка”.Ние тук сме разглезени и облагодетелствани с това,което имаме и като ресурс и като система за доставка на такава вода до къде ли не,т.е. почти до навсякъде.За това и не си даваме сметка,колко всъщност е сериозен проблемът.Ето за доказателство и аз сега,ставам и хоп си наливам чаша студена вода от чешмата,без особено усилие и без това да ми струва бог знае колко много.А дори и тук,където се намирам,преди по-малко от сто години не е било така.Имало е един извор на пет-шестотин метра от къщата и като ти се пие вода,хващащ бъклицата(без дряна) и хукваш по пътеката.Ако не ти,някой друг,на когото носенето на водата е било част от домашните задължения,но в общи линии си е била дефицит водата за пиене и за това се е уважавала повече от сега,когато водопровода е свързан с градският язовир,кубикът макар и да е на една от най-високите цени в страната,си е кубик.Не се плаща на литър,както е някъде другаде,където съм чувал,че от чешмите тече вода само за миене,а за пиене се продава на улицата и струва някакви по-различни пари.Така,че да е жив и здрав този,който я е измислил студената вода!А за топлата няма какво да го мислим,тя нали вече е измисленаJ

На един приятел дядо му(те всички старци,от времето на нашите дядовци си имаха този техен арсенал от прости истини,които вече уви,не са това,което бяха)на времето му казвал:”-Водата сине всичко измива!”И за тогава,за времето си бил много прав човекът.И житейска истина в съчетание с общочовешка философия имало в тези негови думи,че така,както водата тече и всичко измива,така и животът върви,следвайки своя ход и накрая всичко така или иначе се изчиства.А водата в тази приказка е имала вълшебната сила на пречистването.Днес уви не стоят точно по този начин нещата.Първо,не винаги течащата вода е чиста както е била на времето,и второ,мръсотиите,с които се цапаме вече не са толкова чисти и прости,каквито са били тогава.И в прекият и в преносния смисъл.Е как тогава да е вярна тази мъдрост към днешна дата.Няма как.Ето така девалвират ценностите и наследството от народна мъдрост се обезценява за жалост.

Сутринта с Джайка тръгваме рано.Тя маха с опашка радостна,предчувствайки поредният ден изпълнен с тичане и приключения.Предстои ни да превземем денивелация от 1500 метра,а колко е това в километри изкачване не знам.Нямам представа и в часове,колко са,но съм сигурен,че денят ще ни бъде достатъчен да стигнем  върхът и да се приберем обратно.След около час и половина ходене подминаваме едно доста вяло течащо,но студено ручейче.Все още е хладно,а и бутилката,която съм взел за из път е недокосната.Освежаваме се и продължаваме,намираме се в началото.Джайка подскача напред-назад,наляво-надясно.Нали е от ловна порода,държи целият периметър около пътеката да бъде изследван и обходен.Аз съзерцавам променящата се чисто нова картина и се удивлявам на тази непозната все още за нас с хлапето планина.Неусетно се търкалят часове,Райчо се изкачва по небето,също както ние с Джая в планината.По някое-никое време достигаме подстъпите на набелязаният връх.Имаме да катерим още най-много час,ако не се броят почивките и отбивките за бране на боровинки.Една пластмасова бутилка от бира,захвърлена на това приказно място ме възмущава за кратко,след което се превръща в склад за боровинки и така ненавистта към този,който я е изоставил тук,се трансформира в благодарност.До някъде,защото все пак и аз си нося бутилки,торбички и прочие амбалаж,но си ги пазя здраво,не ги разпилявам наоколо!Тъй като все още не е минало обед и тук,високо горе е приятно хладно,използвам част от водата ни за пиене,за да изплакна с нея бирената бутилка.След още час мотане и скубане на боровинки продължаваме катеренето.На половин час от върха стигаме…я изненада…табелката….,че тук някога е имало на едикаква си височина,незнамсиколко декара,с дълбочина толкова и толкова метра…езеро.Само,че сега езерото отсъства.Гледката е грозна.Някаква спечена глина подсказва,че това на табелата не е мит,а до преди месец да речем е било реалност.Плановете ми за плаж се разбиват на пух и прах,а от тук и водата,която нося,започва да изглежда като кюлчета злато.Вече не ми тежи да я нося,а се превръща в крайно недостатъчна.Така е,когато разчиташ на някакво езеро,което освен за освежаващ плаж,ще послужи и за жабурене на Джая,то да вземе,че да се изпари посред август.Сега с принцесата трябва да делим остатъците,а само преди час си позволих разхищението да изплаквам намерената бирена бутилка.Как беше приказката,че каквото сам си направиш и цяло село,барабар с господ не могат да ти го надробят.Какво да се прави,съдбаJПоследните капки вода ги разделяме с Джайка  на самият връх,където и хапваме.Аз,някакви сандвичи,които допълнително утоляват жаждата ми,а принцесата довършва торбичката с пуканки,които и нося.Добрата новина е,че от тук е само надолу и раницата е вече значително по-лека.Лошата,че онова нефелно изворче се намира чак долу в ниското,до там имаме няколко часа път,а Райчо пече ли,пече изпарително.Умората също започва да си казва думата,Джайка се плези и няма желание да обхожда навред както по време на изкачването.Вече всичко и е ясно по този маршрут,а и липсата на локви по пътя,в които да се приводнява като хипопотук-там допълнително отежняват и нейната разходка.Аз съм жабясал здраво.Облизвам устни и преглъщам често.Правя всякакви гимнастики за залъгване на жаждата.Джайка намира една много кална локва и прилягва в нея.Лочи жадно от мътната вода.В този момент вече мозъкът ми е омекнал,искам да съм куче и да се излегна до нея.Продължавам лека-полека,пестя сили,избягвайки изпотяването и обезводняването.Броя завоите,които остават до изворчето,с най-студената,най-бистрата,най-чистата,най-вкусната и най-всичко водата за този ден.Няма по-голяма божия благодат от изворче с ледено студена вода за жадния!Тази капка ми е най-скъпа.Споменът за нея ме държи и в момента буден и благодарен,че все пак из нашите планини такива изворчета все още се намират,а и че ни е УМЕРЕН климата.

Ще ми се да прибавя към капките и една за онзи древен ритуал,наречен Пеперуда,с който се вика дъжд по време на суша,но си спомням неволно за Гергьовденската градушка от преди две години,която ошмули всичко и остави дърветата на голи клони,лозите на пръчки,а ягодите,граха,картофите и прочие зарзават на стебла.За това и се въздържам от описване на природни стихии,пред които ние човеците си оставаме безпомощни и беззащитни,също като нашите праотци,които за първи път откриха купона на сушата и решиха,че плицикането в “първичната супа” е напълно достатъчно по време на лятната ваканция,и че за повече от това,си има навити братовчеди като косатките и делфините,които така и не пожелаха да научат какво е чувството да си жаден!

Да,ужасно чувство е това да си жаден,но утоляването на жаждата е нещо божествено.Нещо,което може да се сравни по степен на удоволствие с най-възвишените и светли чувства,които изпитваме,като Любовта например.И само фактът,че го практикуваме толкова често и задоволяваме нуждата си от питейна вода така лесно и без усилия,почти както дишането,не ни дава правото да сме безогледно безотговорни към това,каква вода ще оставим за пиене на тези след нас.Аз лично не искам те да пият само бутилирана,минерална или трапезна,купена от супер-хипер-мега маркета.

И тъй като съм започнал с добрите пожелания преди финала на тази “капка по капка”история-извор или каквото взе,че се получи,то нека не забравяме за чистотата и на огромната морска шир,наречена от мен “първична супа”.Това,че голяма част от нас я посещава главно в сезона на летните отпуски не бива да ни кара да забравяме от къде произхождаме(при това не само ние,а всички и всичко що мърда по тази Земя).Освен това наши роднини все още я обитават,при това без алтернатива за преместване.На тях там им харесва,плуват си в нея като риби във водаJНека се поставим на мястото им.Представете си,че някакви далечни братовчеди,емигрирали отдавна от тук,започнат да си идват през лятото,за по няколко седмици и вместо да помагат за облагородяване на мястото,за почистване на градините,косене,плевене,копане,поливане,започнат да тъпчат безогледно лехите,да берат зарзавата и плодовете като нашественици или окупатори,а отгоре на всичко и на пристигане да носят със себе си цял самосвал вехтории,които изсипват тук,защото там,от където идват се било задръстило с такива и нямало къде да ги складират.Хм,звучи ви познато!?Казвате,че това за вас не е хипотеза,а действителност!Ами кажете им го на братовчедите тогава,не ги гледайте мило с ококорени от възхита очи.Ако разбирахме езика на делфините,те щяха също да ни казват на нас,че това,което ние изсипваме в моретата,на тях не им е потребно,и,че е редно да се държим малко по-отговорно към мястото,от където всички сме тръгнали,а те все още са там.А аз бях до тук,събрал и последната капка в тази изворна история!