Ето защо ние трябва да ценим и опазваме това богатство, а заедно с него и цялата природа. Почти никой не си задава въпроса „Какво ще се случи, когато водата свърши?”. Дори повечето хора не допускат такава възможност.
Сегашното общество живее така, сякаш начинът, по който живее не оставя последици. Бих казала, че много от съвременните хора са егоисти. Някой ще се зачуди защо го казвам. Казвам го и смятам, че е истина, защото никой не пести водата, напротив всеки я пилее без да си дава сметка, че водата някой ден ще свърши. Това няма да се случи по времето, по което живее сегашното поколение, но ще се случи по време на нашите наследници. Нима те не заслужават да живеят сред една чиста и хубава природа, каквато е ако ние не я замърсяваме. С какво те са виновни за нашите грешки, че да страдат от тях? Чрез тези вреди, които нанасяме на околната среда, ние обричаме на гибел следващите поколения.
Ако все още се чудите и не вярвате в това, че водата е в ограничени количества е твърде жалко и аз ще се опитам да ви разубедя и се надявам да успея, защото колкото повече заблудени хора има на тази Земя, толкова по-ужасяващи ще са последиците за природата. Вярно е, че като цяло има много вода, но интересували ли сте се колко процента от цялото това количество е годна да задоволи нуждите ни? Сладката вода е едва около 2,5% от цялата вода в хидросферата, но голяма част от нея е съсредоточена в ледниците. Основната част от достъпната сладка вода е съсредоточена в езера, реки, язовири и подпочвени води. Голяма част от подпочвените води обаче не се използват.
Не стига, че е малък процентът на сладките води в хидросферата, а и голяма част от нея не можем да използваме, имам предвид водата, която се съдържа в ледниците. Ето как това огромно количество от водни ресурси се превърна в един доста малък обем.
Замислете се как човечеството би продължило своето съществуване без водата. Това е абсолютно невъзможно и непосилно. Ние хората и всички живи организми около нас сме устроени така, че имаме огромна нужда от вода. Като се замисля, стигам до извода, че няма секунда, в която да не използваме водата. Тя намира приложение във всичко области – в селското стопанство, в производствените процеси, в бита и прочие.
Всяка капка е от значение. Може би това твърдение ви се струва абсурдно. Много хора ще си кажат „Ех, сега какво толкова една или няколко капки!”. Но се замислете. На Земята живеем милиарди хора. Ако всички съвсем неволно не спрем водата както трябва и оставим чешмите си да капят. Колко кубика ще се съберат не за ден, а само за един час. Дали след време тази вода не би могла да спаси човешки животи? Вместо да я пестим, ние я пилеем най-безразборно.
Освен чрез пилеенето, ние вредим на околната среда като замърсяваме водата. В колко села или по-малки градове хората изхвърлят боклука си в дерета, реки и др. Защо се прави това? Това се случва, защото в някои селa дори няма сметище. Толкова ли е трудно да има сметище във всяко едно населено място, където да се извозва боклукът. Колко много химикали биват изливани във водата? В следствие на това безразборно замърсяване ние вредим в огромна степен на самите нас, защото, да водата се пречиства, но какво става с нейните обитатели. Нека не забравяме, че водата е дом за много животни. Давате ли си сметка, как сами вредим на себе си? За тези, които все още не се замислят и си казват „ Какви ми ги дранка тая?” ще дам пример. Ние изхварляме отпадъците си във водата. Къде си мислите, че попада част от тях, от тази отрова – естествено, че в обитателите на съответния воден басейн. След това ние ще отидем на риболов или ще си купим риба от магазина, която след това сладко, сладко ще си хапнем. Какво ядем в този момент ние? Не изяждаме ли част от същия този боклук, който сме изхвърлили? Да, по този начин ние вредим не само на здравето на обитателите на водата, но и на личното ни здраве. Изводът от този пример е, че в природата има един постоянен кръговрат и всичко рано или късно се връща.
Нека пазим водните ресурси и природата чисти, за да запазим самите нас и поколенията след нас. Нека мислим за последиците, когато правим нещо, защото всяка постъпка, дори за в момента да ни се струва незначителна, в даден момент придобива огромно значение. Да сложим край на този разрушителен начин на живот, който живеем.
