Водата е среда за живот на различни видове организми. Всеки един ден умират много от тях. Причините са от отпадните води, изхвърлящи се в морето, до нефтопродуктите. Всеки ден се правят различни изследвания на водата. Убеждават ни, че всичко е наред, но как да повярваш на тях, а не на собствените си очи. Ние виждаме ставащото, но е по лесно да се самозалъгваме, че няма никакъв проблем.
Водните ресурси се използват в ежедневието ни за различни цели. Нека си представим за момент, че настъпи режим на водата. Ще бъде ли оценено водното богатство тогава? Трябва ли да изгубим нещо, за да разберем неговата стойност? Надявам се, че повече хора ще осъзнаят, че водата трябва да се опазва. Организират се различни акции, но нужно ли е само тогава да се сещаме за нашия дълг към природата? Всеки един от нас може да направи нещо и както е казал народът: „капка по капка, вир става”.
Всички замърсявания са дело на човешката дейност. По новините чуваме за мъртви делфини по брега на морето и други морски обитатели, без да знаем причините за това, но те са ясни. Ние сме виновни за случващото се около нас. Седим пред телевизора и се възмущаваме, но никой не осъзнава, че с една изхвърлена опаковка, е допринесъл за това.
Нашата страна е с голямо водно богатство. Аз живея в град, разположен на двата бряга на река Арда и намиращ се между два язовира. Когато погледна от едната страна виждам реката, а от другата, завод замърсяващ не само нея, но и въздуха, който дишаме. Около стената на един от язовирите има хиляди пластмасови бутилки и найлонови торбички. Сигурна съм, че има начин, чрез който всичко това може да се избегне. Природата е безценно богатство. Веднъж изгубено, не може да се върне. Ако всеки един от нас помогне нашата планета би станала едно по-чисто и приятно място за живеене. Както гласи една поговорка: „сговорна дружина, планина повдига”.
Аз съм оптимистично настроена. Виждам, че все повече хора разбират значението на опазването на водите. Налагат се санкции за нарушителите, но това не бива да се приема като наказание от потърпевшия, а да му помогне, да осъзнае, че всичко зависи от нас и той е част от „цялото”.
Това, което правим сега за природата, ще остане в бъдеще за нашите деца, а после за техните и т.н. Колкото по-рано разберем, чене трябва да замърсяваме, толкова по-малко последици ще има после. Нека покажем, че заедно можем да постигнем много и всичко е в нашите ръце. Водното богатство е безценно и ние не можем без него. Ако искаме да го използваме по-дълго, трябва да се научим да го опазваме.
