Хубав подтик е този конкурс-та да се вторачим в душите си,ако не за друго,поне да усетим има ли ги още...
Уважаемите организатори съвсем навреме ни предлагат да се заровим из гъсталака и бодлите на екотемите,за което позадрямалото общество трябва да им благодари.Мислил ли е човекът,тази сбъркана божия /или дяволска ?/ твар,че едва две хиляди години след Христа,това ще бъде житие - битието му: "глобалното затопляне,изчезването на животински видове, ГМО храните,замърсяването на околната среда"? Сега блъскаме камбаната на своята позакъсняла тревога,стъписани,а вече и паникьосани - и се вайкаме докъде докарахме планетата.
Наистина звучи като апокалиптично заклинание : докъде докарахме тази многострадална Земя,която най-сетне тотално обладахме и глобално покорихме!? И вижте само какво страховито войнство се е вдигнало да прогнозира,анализира,синтезира,хармонизира "корена на явленията",кой от кой по-загрижен и по-гласовит:химици и синоптици,зоолози и биолози,политици и политикани,богослови и пустослови,будители и съчинители...А и как талантливо я водим тази епична "война на световете"! Бодем с хищни сонди земната гръд. Пращаме хитроумни хвърчила из Космоса. Гоним като гламави всичко,което не се вписва в учебникарските ни представи за съвременна фауна,например Йети и Неси /а хванем ли ги,първо досконално ще ги "изследваме",а после ще ги погубим,щото не били като нас...Цепим на милиард частици атома -само за да установим,че атомът начало и край няма...На прага сме да възпроизведем от микроскопичната клетка Негово Величество Човека,в цялото му величие и в цялото му уродство...Половината свят търси Бога в Кръста,а другата половина-в Полумесеца - и сме готови да се изтребим до крак,ако д р у г и я т не признава нашия фетиш...Съмнително е дали все още обичаме ближния,но без всякакво съмнение мразим чуждия...Почти открихме тайнството и красотата на Сътворението,а сме безчувствени към баналността и грозотата на Смъртта...
Търсим себеподобни в световете отвъд,а не ни е еня за себеподобните т у к... Смразяващи са егоизммът,безпардонността,алчността на Хомо сапиенса,самозваният "господар на Планетата",който с невиждана досега в човешката история ярост сече клона,връз който е увесил все по-охранения си задник.Само сегашното поколение ще погуби толкова природни ресурси,колкото цялата човешка цивилизация до този момент! А и какво да го спре,този съвременен варварин,повярвал в собствената си "богоизбраност" и безнаказаност! Морал? Разум? Отговорност пред бъдните? Я оставете тези измишльотини!Днешният мутант няма дори елементарния инстинкт за самосъхранение,камо ли подобни възвишени "нравствени ценности"...Нали току що видяхме как,образно казано,за една кофа нефт почти погуби всичко живо в Мексиканския залив.И как за една клечка за зъби отсича столетно дърво! И си припомням по какъв ненатрапчиво алегоричен и впечатляващ начин бащата на биониката,забележителният учен Норбърт Винер, ни пазеше от сляпата жажда за богатство и имане - на каквато и да е цена.
Ето неговата мъдра притча: "Един махараджа трупал и трупал пари,злато,диаманти - но все му се струвало малко.Веднаж,докато бил на риболов,на въдицата му се закачила плесенясала,странна по форма бутилка.Отворил той бутилката,и от нея мигом се появил огромен и страшен джин.-Не се страхувай,-казал джинът-ти ме освободи от ужасния затвор и аз ще ти дам каквото пожелаеш! Махараджата помислил,помислил - и отсякъл:-Искам един милион долара! Джинът се засмял:-Иди си в двореца,там ще получиш своя милион! Махараджата веднага се прибрал в двореца,а там го чакало съобщение от застрахователната агенция.Известявали му,че единственният му син загинал при самолетна катастрофа,за което щял да получи обезщетение от един милион долара!"
Нали схващате какво ни казва мъдрецът Винер:можем да имаме всичко - но трябва да мислим и за цената,която ще се наложи да платим...
Като че ли казах всичко,което бях решил. .Взирам се в подредените думи и редове - и се улавям,че те са на Философа - с неговите учени съчинения,титли , степени.А ми се щеше да споделя нещо толкова простичко:че нашата изумителна Планета е може би единствената обитаема прашинка в целия безконечен Всемир! С каква блага кротост и светла надежда го беше изрекъл библейският апостол: "Камо грядеши,Господи?" Не можем ли и ние,може би не толкова кротко,но със същата светла надежда,най-после да извикаме,да изкрещим:"Камо грядеши,Човеко?" Наистина,къде отиваме?...
