Студен атмосферен фронт прегърна по-голяма част от небето. Той беше високо в атмосферата, плътен, с бял цвят. Под него, почти на нивото на хоризонта влагата кондензираше в пара и доскоро малките облачета сега се издигаха стремително нагоре, за да достигнат своя по-голям събрат. На местата с по-интензивно бурообразуване се беше оформил мащабен купол, който се беше устремил ту към повърхността, ту към небесата. Бурята се разстилаше навсякъде.
Тази гледка е все по-често срещана навсякъде по света. Бурята лесно може да се сравни с Глобалното затопляне, което само е по-мащабно, но отново е в рамките на една екосистема. Доказан факт е, че то съществува. Доказано е и непълното влияние на човека в него. Човек може би има способности да го подсили, но няма за да го предотврати. Вариант за действие може да е или да се избегне, или да се намалят отрицателните му последствия и да се увеличат положителните. Някой дали се е замислял за положителните. А за отрицателните. Най-големия проблем за човечеството може да се окажат нашите замърсявания, материали и устройства, повлечени от вихъра на Глобалното затопляне и съпътстващите го климатични промени и аномалии. Бурите осъществяват неорганизираното им изхвърляне, което може да промени състава на компонентите на околната среда, а в последствие да донесе огромни и неописуеми щети на човечеството.
Мнозина си казват „това не засяга мен и моя живот". 12 годишната Севърн Сузуки, накара света да замлъкне през 1992г. с речта си пред ООН за опазването на околната среда. Да си спомним част от думите й:
„Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме да се държим, сякаш разполагаме с всичкото време и с всички решения. Аз съм дете и нямам всички решения, но искам да осъзнаете, че и вие ги нямате. Не знаете как да поправите дупките в озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в замърсените води. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове. И определено не знаете как да върнете дъждовните гори, които сега са се превърнали в пустини. Ако не знаете как да поправите всичко това, моля ви спрете да го рушите! .. Аз съм още дете, но знам, че ако всички пари, похарчени за войни, бяха отделени за разрешаване на екологичните проблеми, намаляване на бедността и опазване на мира, нашия свят щеше да е едно прекрасно място. В училището и дори в детската градина ни учите как да се грижим за околния свят, учите ни да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие правите нещата, които ни казвате да не правим? Не забравяйте причината за тези конференции! За кого ги правите? Ние всички сме ваши деца, вие решавате в какъв свят ще живеем."
Какво сме променили от тогава. Много и недостатъчно. Почти няма държава, която да не е включена в директива помагаща на околната среда, която да няма нормативна и законова уредба, както и политика в тази насока. Възобновяемите енергийни източници са нараснали в пъти от тогава. Замърсяването се ограничава и се налага принципа „замърсителя плаща". Това е положителната черта на Глобалното затопляне -- отъпкване на пътища за поколенията.
На другия край на полюса, проблемите сякаш нямат край. Световния океан продължава да умира, поради трудното контролиране на морския транспорт, поради продължаващите катастрофи, неорганизираното изхвърляне на отпадъчните води и съпътстващите ги еутрофикационни процеси, продължаващото внасяне на чужди видове, нямащи естествени врагове. Океана е може би най-голямата придобивка на човечеството, но повечето хора го свързват единствено със „синьото лято". А колко други ресурси приемаме за даденост. Икономиката е базирана на този принцип - „безкрайни ресурси", но тази грешка, въпреки че е осъзната, не е поправена и до ден днешен. А колко други грешки не са поправени. За съжаление се говори предимно за грешките при положителните работи. Глобалните остават на заден план.
Път, към поправяне на грешките е регулиране на безразсъдното поведение на масовите медии. Те, съзнаващи голямото си влияние, го използват за лично финансово облагодетелстване, пазейки интересите на корпорациите - все пак нали те са техния работодател. Превърнали са новините в шоу, шоуто в продукт, новинарските рубрики в сериал, а глобализацията и насилието в култ. А къде останаха образователните програми и предаванията за култура? В каналите за документални филми ли? А защо не и в масовите, и разглеждащи локалните проблеми?
Вярно е, че преминаването на икономиката към устойчива, крие голям риск, което е и една от причините за да не е преминала още. Но ако тя не е устойчива, не значи ли че в момента е неустойчива. Правим устойчиви съоръжения, материали и устройства, но самата им основа не е устойчива. Защо?
Пример за друга грешка, локална - България. Масово е разпространена сред населението идеята за разделното изхвърляне на отпадъците: „те не ги събират разделно, защо и аз да ги изхвърлям така". Ако медиите са се обидили по-горе - защо нямат политика против това? Това е масово явление и дори и да не се преработват отпадъците, колкото е по-еднороден материала, толкова по лесно и организирано може да се съхранява в околната среда. Освен това, не е важно какво правят другите, а какво правим ние!
Много проблеми могат да се решат лесно, чрез предприемане на адекватна и организирана обща политика на високо равнище. И тогава хората си казват, „когато те го направят, тогава ще го направя и аз, нали те са ни за пример". Но грешат! Когато всеки един предприеме своите си мерки, тогава ще имаме право да обвиним и лидерите си, че не са предприели техните необходими действия. Ние сме техния пример. Кои са повече на брой. Кои налагат модата, кой използва модата?
За да не се превърне това есе в една голяма въпросителна, ще се опитам да дам и отговори. Като цяло, те са повтаряни, описани и преповтаряни, та чак вече малко банални. Спазвайте поне част от мерките на еколозите! Четете повече книги - една хубава книга не може да се сравни по качество и с 10-15 реалита, сериали или филми. Нека не си губим времето, живота е реален, не шоу! Книгата е реална и ни дава много повече варианти, идеи и чувства. Нека не обръщаме внимание на силните на деня, на показността, на насилието, на чуждите герои (подобно на чуждите животински видове, те погубват нашите). Когато не обръщаме внимание на нещо, то постепенно изчезва за нас. Да се съсредоточим върху обществените ценности и националната култура. Да си спомним за славното ни минало и мислим за славното НИ бъдеще.
„Баща ми винаги е казвал: Ти си това което правиш, не което говориш. Е това, което правите, ме кара да плача нощем. Вие казвате, че ни обичате, но аз ви предизвиквам: моля, направете нещо, за да защитите думите си!"
Севърн Сузуки, 1992г.
криза, която тихо расте" />
