Кога момчето си отива

К огато личното ти състояние е по-голямо от брутния вътрешен продукт (БВП) на Словакия, намирането на стимул да станеш от леглото в някоя мразовита понеделнична сутрин в Сиатъл вероятно не е лесно.

Ето защо решението на Бил Гейтс да се оттег­ли от оперативното ръководство на "Майкрософт" може би не е толкова изненадващо.

Слизането от корпоративната сцена е неизбежно събитие дори за най-ярките бизнесзвезди. Примерите от последните години показват, че няма единна рецепта за това как и защо се оттеглят фирмените икони.

Някои си тръгват просто защото са навършили пенсионна възраст и нямат особен избор. Други като Гейтс решават да отдадат енергията и времето си на други занимания. А трети си тръгват не по собствено желание и понякога при не особено приятни обстоятелства. Единственото сигурно е, че рано или късно неминуемо настъпва моментът, в който момчето си отива.

Гейтс, версия 2.0 - професионален филантроп

По думите на Бил Гейтс основният му мотив за оттеглянето е желанието да посвети времето си на благотворителна дейност. "Това не е пенсиониране, а пренареждане на приоритетите ми", заяви милиардерът и добави, че е щастлив човек, който има две големи страсти. След като превърна първата в едно от най-успешните бизнесначинания в световен мащаб, явно е дошъл моментът да се отдаде на втората.

Разрастването на благотворителната му дейност в последните години прави трансформацията на най-успелия компютърен гений в най-значимия глобален филантроп съвсем естествена.

Филантропията е изкушение и за други оттеглили се корпоративни величия. Наскоро Санфорд (Санди) Уейл, митичният кормчия на финансовия гигант "Ситигруп" (Сitigroup), обяви, че ще даде възлизащото си на 1,4 млрд. долара богатство за благотворителни цели. Решението си 73-годишният Уейл коментира по следния начин: "Това е сделка, която правя с Бог. Надявам се да ми даде време", и цитира съп­ругата си Джоан, която казва: "Погребалните костюми нямат джобове."

Слизането от корпоративния връх

Легендарният Уейл, който превърна "Ситигруп" в една от най-мощните и влиятелни финансови институции в света, се оттег­ли през април. Причината бе прозаична - достигане на пенсионна възраст. Такава бе и съдбата на една друга корпоративна икона - дългогодишния президент на американския конгломерат "Дженеръл илектрик" (General Electric) Джак Уелч. След близо 20 години начело на компанията през 2001 г. Уелч бе принуден да се оттегли поради навършване на 65-годишна възраст.

Известният като Неутронния Джак (поради твърдия си и безкомпромисен стил) бивш президент на "Дженеръл илектрик" е истинска школа в корпоративното управление и продължава и до днес да присъства на призови места във всички класации на най-уважаваните и влиятелни бизнес лидери.

Не всички бизнесикони слизат от върха толкова спокойно и по предварително начертан график. Бляскавата кариера на Хари Стоунсайфър, бившия председател на "Боинг" (Boeing), бе прекратена внезапно през март миналата година. Той бе принуден да се оттегли скоропостижно след скандал около извънбрачната му любовна афера със служителка на компанията.

Краят на други бизнесвеличия е още по-безславен. Някои изпълнителни директори като Кенет Лей от Enron и Бърни Ебърс от "УърлдКом" (WorldCom) напускат луксозните си кабинети в посока съдебната зала, а оттам понякога и към затвора.

Възможно е да се случи и друго - времето и събитията да изтласкат на заден план някоя от звездите в корпоративната галактика. Такава е съдбата на телевизионния магнат Тед Търнър, който в края на февруари обяви, че се оттегля от борда на директорите на медийния гигант "Тайм Уорнър" (Time Warner). Създателят на Си Ен Ен, считан за един от най-големите визионери и революционери в медиийния бранш, в последните години постепенно губеше влиянието си.

За разлика от 67-годишния Търнър 75-годишният Рупърт Мърдок все още е на гребена на вълната в медийния бизнес. Председателят и главен изпълнителен директор на "Нюз корпорейшън" (News Corporation) продължава да управлява империята си, но въпросът за оттеглянето му и посочването на неговия наследник се поставя все по-често.

Плановете на Мърдок контролът на компанията да остане в семейството и управлението да мине в ръцете на децата му не вървят особено гладко. В момента единствено синът му Джеймс участва активно в семейния бизнес. Проблемът е, че според високопоставени мениджъри в "Нюз корпорейшън" той все още няма достатъчно опит, за да поеме управлението на целия холдинг. Изглежда, Рупърт Мърдок ще трябва още известно време да разпределя енергията си между управлението на медийната си империя и 38 години по-младата си трета съпруга Уенди Денг.