Б ългария е класирана на 42-ро място по степен на иновативност сред 82 страни, сочи проучване от EIU, направено за периода 2002-2006 г. и цитирано от Profit.bg.
През следващите четири години въз основа на методология за прогнозиране се очаква страната ни да загуби четири позиции в класацията и да се понижи до 46-о място.
Непосредствено след нас в списъка се нареждат страни като ОАЕ, Куба, Мексико и Коста Рика. Румъния е на 54-то място, а Турция - на 56-о.
Сред страните от Централна и Източна Европа най-високо е Словения, която заема 19-а позиция за 2002-2006 г.
На първите четири места са класирани Япония, Швейцария, САЩ и Швеция, а подреждането им е подобно на предходния период. Ще запазят челните места и за периода между 2007 и 2011 г. На последните три места са Бангладеш, Ангола и Либия.
В Япония годишно се създават 51% повече патенти, в сравнение със САЩ. Само че населението на Япония е 42% от населението на САЩ, което означава, че патентите на 1 млн. население в страната са 3,5 пъти повече в сравнение с най-голямата световна икономика.
На второ място е класирана Швейцария, която доказва предимствата на по-малките страни в иновационно отношение. Според анализатори не е чудно, че 15 от 25-те водещи класацията държави са с население под 10 млн. души.
Само шест икономики сред 25-те най-добре представящи се страни могат да се определят като средноголеми или големи - с население над 50 млн. души.
Китай е изместил Индия по благоприятни условия за иновации, в резултат на значителните разходи за научноизследователски дейности. С годишни инвестиции в размер 136 млрд. долара към момента Китай изпреварва Япония по размер на инвестиции. Страната е класирана на 59-а позиция.
През следващите пет години изследването сочи, че близо 60% от 82-те страни, участващи в класирането, ще подобрят иновативното си представяне, което ще се предопределя от повишението на разходите за научноизследователска дейност.
Индиректните фактори, въздействащи върху иновативността в държавите, могат да бъдат определени като политическа и макростабилност, институционалната и законовата база, данъчните режими, мобилността на трудовия фактор, отвореността на националната икономика към чуждестранните инвестиции, достъпа до финансиране, защитата на интелектуалната собственост и др.