Но определението на Светлин Русев, че класикът е ренесансова фигура, звучи нелепо. Ренесансовите фигури се явяват в епоха на ренесанс. 4О-те и 5О-те години на изминалия век, когато е творческият апогей на художника, със сигурност не са време на ренесанс, а на социалистически реализъм.
Бешков, склонен към иронизиране и шаржиране на всичко и всички, не пропуска и себе си. Наред с рисунките, виждаме и фотоси, на които художникът седи на маса, абсолютно вглъбен и съсредоточен. Истинско олицетворение на творческия процес, неизменно респектиращ простосмъртните. Оказва се обаче, че художникът просто реди пасианс...
Наред с христоматийните рисунки, акварели и карикатури изложбата показва редица ескизи - откровения за несекващото любопитство на художника към натурата, претворявана в изкуство. Глави на селяни и селянки, представени в различни ракурси на един лист, създават усещане за последователност в движението и настроението.
Същото се случва с коне, биволи и други животни; с голи и облечени човешки тела; с битови сцени в интериор и на улицата и т.н. до безкрай изследване на действителността със средствата на изкуството.
