В алутният борд ще бъде запазен до смъртта на лева или до приемането на еврото за основна валута, обяви управителният съвет на Българската народна банка в специално изявление по повод 10 години от въвеждането на паричния съвет в България.
Промените в Закона за БНБ от 1997 г. установиха фиксиран валутен курс от 1000 лева за една германска марка и автоматично фиксиране на курса от 1.95583 лева за едно евро след 1 януари 2002 г., както и изискване за минимум 100% покритие на емитираните левове с международни валутни резерви.
С нарочен текст в закона
беше забранено на централната банка да предоставя кредит на правителството и на търговските банки
под каквато и да е форма.
Промени в закона увеличиха институционалната и финансова независимост на БНБ, както и персоналната независимост на членовете на УС, което позволява на централната банка пълноценно да изпълнява задачите по поддържане на стабилността на лева и банковата система.
Паричният съвет се превърна в основа, върху която бе изградена икономическата политика на три последователни правителства. България бе трансформирана от състояние на дълбока политическа, икономическа и финансова криза в устойчиво развиваща се страна, чиято икономическа политика се характеризира с последователност, прозрачност и предсказуемост.
"Въвеждането на борда е една от най-прозорливите, навременни и смислени стъпки в цялата история на българската икономическа политика", казва по същия повод в интервю за в. "Капитал" Румен Аврамов, един от най-авторитетните български икономисти.
Той припомня, че и тази стъпка, както редица други полезни ходове в по-близкото и далечното минало, беше направена под натиск отвън. Но стабилизиращият потенциал на паричния съвет бе използван пълноценно.
Разумната икономическа политика възвърна доверието на населението и чуждестранните инвеститори
в българската икономика, в банковата система и в националната ни валута, се казва в изявлението на УС на БНБ.
Стабилното икономическо и политическо развитие на България през последните десет години позволи на страната да стане пълноправен член на НАТО и на Европейския съюз.
Паричният съвет доказа своята жизнеспособност и устойчивост в период, в който световната икономика премина през множество сътресения.
Управителният съвет напомня, че с него българската икономика устоя на предизвикателствата на руската и азиатската финансови кризи, на кризата в Косово, на забавянето на глобалния икономически растеж през 2001 г. в следствие на терористичните атаки в САЩ и спада на цените на акциите на технологичните компании, войната в Ирак и безпрецедентното нарастване на цените на енергийните ресурси и глобалните дисбаланси в последните години.
В този период България се развиваше с относително високи и устойчиви темпове на икономически растеж, заетостта в страната нарастваше.
Благодарение на макроикономическата стабилност преструктурирането на икономиката се ускори, в резултат на което конкурентоспособността на икономиката започна да се повишава и през 2006 г. България е измежду малкото страни в света, които увеличават дела на износа си в рамките на ЕС, се посочва в изявлението.
БНБ отчита, че темпът на нарастване на потребителските цени за периода след 1997 г. е средно 5.7%, при средно 233% за времето от 1991 г. до въвеждането на паричния съвет.
Банковата система на страната бе стабилизирана, преструктурирана и приватизирана, а инвеститорите са водещи банки от Европейския съюз.
Днес българският банков пазар е силно интегриран в европейския пазар.
На него работят банки с висока репутация, които на конкурентна основа предлагат широк набор от банкови продукти и услуги на достъпни цени за всички фирми и домакинства в страната.
С присъединяването на България към ЕС се открива нов дългосрочен хоризонт за развитието на паричната система. България се ангажира да се присъедини към еврозоната и да въведе единната европейска валута. От всички нас зависи времевия хоризонт, в който ще изпълним критериите за членство в еврозоната, тъй като европейското законодателство, което задължава новите страни членки да се присъединят към еврозоната, не определя изрично срокът, в който това трябва да се осъществи.
И трите български правителства, които управляват страната от въвеждането на паричния съвет следват ясен политически ангажимент ? България да запази избрания режим на паричен съвет до членството на страната в еврозоната, и провеждат последователна икономическа политика, подчинена на изпълнението на този политически ангажимент.
Тази политика е в пълно съответствие с решенията на Европейския съвет и Европейската централна банка. Опитът от последните десет години ни показва, че паричният съвет е оптималният паричен и валутен режим за малка страна с отворена икономика, която е в период на бързо развитие и пълноценно интегриране в европейската икономика.
Макроикономическата стабилност и предвидимата среда за бизнес, която този режим създаде и поддържа, съдействат за задълбочаване на структурните реформи в страната, повишаване на ефективността и производителността на труда и съответно за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Паричният съвет в най-висока степен възпроизвежда условията, при които една икономика функционира, когато тя е член на еврозоната.
От една страна, той ограничава инструментите на централната банка за провеждане на национална парична политика.
От друга страна, паричният съвет изисква в много по-голяма степен и налага на правителствата да провеждат разумна и отговорна фискална политика и политика на структурни реформи в съответствие с принципите на Пакта за стабилност и растеж.
Това осигурява уникална възможност едновременно за номинална и реална конвергенция на българската икономика при поддържането на високи и устойчиви дългосрочни темпове на икономически растеж.
Паричният съвет, който успешно функционира вече десет години, ще продължи да бъде в основата на макроикономическата стабилност до членството на България в еврозоната, се казва в заключение в изявлението на УС на БНБ.
криза, която тихо расте" />
