ЮНЕСКО организира световно честване на Емилиян Станев

ЮНЕСКО е включила името на големия български писател Емилиян Станев в списъка на личностите, които ще бъдат международно чествани през 2007 г. Признанието за неговия изключителен принос към световното литературно и културно наследство е по повод 100 години от рождението му, които ще се навършат на 28 февруари.

Център на тържествата ще бъде родният му град Велико Търново. Излиза ново четиритомно издание на събраните съчинения на писателя, пред завършване е документален филм на режисьора Дочо Боджаков.

Предвижда се колективното четене на откъси от "Крадецът на праскови" в превод на различни езици да бъде посветено на влизането на България в Европейския съюз. Документална изложба с материали от личния архив на писателя, творчески срещи и дискусии, допълват програмата на тържествата.

Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) е роден във Велико . Търново, живял e със семейството си и в град Елена. Гимназия завършил във Враца, учил живопис в София, записал финанси и кредит в Свободния университет. През 1932-1944 работил като чиновник в Софийската община, а през 1945 станал управител на ловно стопанство в Ловешко. Завеждал е отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" в периода 1950-1955 г.

Започнал да публикува през 1931 в списанията "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Ловец", "Българска реч".

Първата му книга ("Примамливи блясъци", 1938) съдържа социални разкази. Сюжетите и героите му са традиционни, а среда на художествените му открития са човекът, животните, природата. В произведенията му доминират безизходицата, убийственото всекидневие, социалните контрасти, психологията на провинциалния град и наличността, поставена в еснафско обкръжение.

Станев е най-видният български писател анималист - с поредица книги за животните и природата: "Вълчи нощи" (1943), "През води и гори, Приключенията на един таралеж и една костенурка" (1943), "Дива птица"(1946), "След лова" (1954).

Критиците пишат за него, че "не очовечава животното, а остава верен на суровите истини, които властват в животинския свят".

В края на 40-те години Емилиян Станев прави генерална промяна в стила си. През 1948 г. излиза повестта "Крадецът на праскови" - единодушно оценявана и тогава, и днес като едно от големите постижения на българската художествена проза, преведена на над 20 езика. Екранизацията (1964) на режисьора Въло Радев с Невена Коканова и Раде Маркович в централните роли е един от най-успешните български филми.

В продължение на 14 години писателят работи върху романа "Иван Кондарев" (1964), в който описва събития около подготовката и разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. (екранизиран от режисьора Никола Корабов, 1973).

В следващите години писателят се насочва към философски проблеми на българската история. В романа "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968) разказва за ранните етапи от разпространението на богомилската ерес и сблъсъка с официалната християнска религия. В "Антихрист" (1970) изобразява трагични събития от края на 14-и век.

Изследователят на творчеството на писателя Иван Сарандев пише: "Характерно за историческа романистика на Емилиян Станев е, че той се домогва до смисъла на процесите, които зреят в недрата на историята, назовава точно движещите сили на историческото развитие и прогрес, пречупени през съдбата на отделния човек".

През 1973 г. издава повестта "Търновската царица", също екранизирана (реж. Янко Янков, 1980).

Емилиян Станев умира в София на15 март 1979 г. Във Велико Търново, близо до етнографския комплекс Самоводска чаршия, на мястото на родната къща на писателя е създаден музей, който също ще бъде в центъра на честванията тази година.