Център на тържествата ще бъде родният му град Велико Търново. Излиза ново четиритомно издание на събраните съчинения на писателя, пред завършване е документален филм на режисьора Дочо Боджаков.
Предвижда се колективното четене на откъси от "Крадецът на праскови" в превод на различни езици да бъде посветено на влизането на България в Европейския съюз. Документална изложба с материали от личния архив на писателя, творчески срещи и дискусии, допълват програмата на тържествата.
Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) е роден във Велико . Търново, живял e със семейството си и в град Елена. Гимназия завършил във Враца, учил живопис в София, записал финанси и кредит в Свободния университет. През 1932-1944 работил като чиновник в Софийската община, а през 1945 станал управител на ловно стопанство в Ловешко. Завеждал е отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" в периода 1950-1955 г.
Започнал да публикува през 1931 в списанията "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Ловец", "Българска реч".
Първата му книга ("Примамливи блясъци", 1938) съдържа социални разкази. Сюжетите и героите му са традиционни, а среда на художествените му открития са човекът, животните, природата. В произведенията му доминират безизходицата, убийственото всекидневие, социалните контрасти, психологията на провинциалния град и наличността, поставена в еснафско обкръжение.
Критиците пишат за него, че "не очовечава животното, а остава верен на суровите истини, които властват в животинския свят".
В края на 40-те години Емилиян Станев прави генерална промяна в стила си. През 1948 г. излиза повестта "Крадецът на праскови" - единодушно оценявана и тогава, и днес като едно от големите постижения на българската художествена проза, преведена на над 20 езика. Екранизацията (1964) на режисьора Въло Радев с Невена Коканова и Раде Маркович в централните роли е един от най-успешните български филми.
В продължение на 14 години писателят работи върху романа "Иван Кондарев" (1964), в който описва събития около подготовката и разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. (екранизиран от режисьора Никола Корабов, 1973).
В следващите години писателят се насочва към философски проблеми на българската история. В романа "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968) разказва за ранните етапи от разпространението на богомилската ерес и сблъсъка с официалната християнска религия. В "Антихрист" (1970) изобразява трагични събития от края на 14-и век.
Изследователят на творчеството на писателя Иван Сарандев пише: "Характерно за историческа романистика на Емилиян Станев е, че той се домогва до смисъла на процесите, които зреят в недрата на историята, назовава точно движещите сили на историческото развитие и прогрес, пречупени през съдбата на отделния човек".
През 1973 г. издава повестта "Търновската царица", също екранизирана (реж. Янко Янков, 1980).
