"Те са представители на всички тези милиони хора по света, които са изправени пред избора дали да продължат да живеят в трудности или опасности или да избягат и да се опитат да започнат нов живот някъде другаде", обяснява Уинтърботъм за своите емигранти. Героите му Джамал и Енаят са братовчеди; Джамал, който е по-малък, е сираче и работи в тухларна, а Енаят продава на сергията, която баща му държи на пазара. Родителите му го пращат да опита шанса си в Англия, а благодарение на това, че знае английски, с него заминава и братовчед му. Професионални трафиканти на хора ги повеждат по маршрут, който е бил част от някогашния "Път на коприната" (каквото било и работното заглавие на филма), се казва в анотацията за филма в каталога на Берлинале.
Двамата бежанци прекосяват границата на Пакистан с Иран, скрити в автобуси и камиони; от Техеран продължават пеша през кюрдските територии и влизат в Турция. В Истанбул си намират работа за кратко, след което продължават по море към Италия заедно с други емигранти, а оттам през Франция - до Англия...
Режисьорът разкрива, че бил вдъхновен от вестникарска статия за несгодите на нелегалните емигранти и по-специално от трагедията на 58 китайци, които през юни 2000 г. се задушиха в камион по пътя си към Великобритания. Мъртвите китайци бяха открити в камион на британското пристанище Дувър през юни миналата година. Емигрантите пътували четири месеца, преди да пристигнат в Холандия. Камионът минал през Русия и Чехия; само двама от тях оцеляха.
След приключването на снимките Джамал Удин Тораби (момчето, което играе Джамал) бил върнат при семейството си в Пакистан, но не след дълго отново се добрал до Великобритания и наистина поискал убежище, разкрива Би Би Си.
