А ко човек, който не познава добре географията на света, прочете, изслуша и изгледа всичко, което се изля от седмица насам за задаващия се към нас студ, би останал с впечатлението, че България не е малко на север от 40-ия паралел, в умереноконтиненталния климатичен пояс, а някъде по африканското крайбрежие на Средиземно море.
И със сигурност ще реши, че в страната ни за първи път идва истинска зима, а малките деца ще ни питат защо от небето валят студени бели захарчета.
Още по-парадоксално е, че още с първия повей от север кметове и областни управители, а след тях и Министерството на образованието в надпревара започнаха да обявяват дървени ваканции, да затварят училища и детски градини.
В самото навечерие на застудяването пък министерството на бедствията разпространи серия съвети как да се спасим от задаващия се "леден апокалипсис", от които изглеждаше, че предстои пълна парализа на държавата.
После се включиха енергетиците, след тях и водните дружества, пътните служби...
Мнозина, предполагам, са били стреснати от цялата какофония и са променили плановете си за предстоящите дни.
Но ако едно най-естествено и нормално спадане на температурите в края на януари (типично за нашия климат и традиционно по това време) заплашва да парализира страната, то как ли успяват да оживеят, да речем, хората в южните части на Канада или северните щати на САЩ, разположени буквално на нашата географска ширина?
Отговорът е, че там си имат добра инфраструктура и организация, а всички служби са добре обучени и подготвени. И най-важното - уверени са, не вдигат излишна пара и хората им имат доверие.
Точно обратно изглеждат българските институции. Реакциите им издават известна неувереност и несигурност и затова като че ли доста пренатегнаха пружината.
За всичко това лесно може да се намери обяснение. По време на първите летни порои миналата година видимо пролича, че има сериозна несъгласуваност между отделните ведомства. Стигна се дори до размяна на по-остри думи между техни шефове.
Липсата на достатъчно бърза и обективна информация също разпиляваше усилията и водеше до критични ситуации. Пак по това време се отправяха и обвинения към метеоролозите, че не предупредили навреме за задаващата се опасност.
Сега всички като че ли се презастраховаха. Метеоролозите, поучени от летните обвинения, съвсем на-време дадоха прогнозата си. Тя бе точна. Температурите стигнаха дотам, докъдето бяха очаквани, и във времето, когато бяха очаквани.
За разлика от други подобни нахлувалия, наваля символичен сняг - колкото да напудри земята и да покрие праха по улиците на градовете. Нямаше множество скъсани далекопроводи, големи обледенявания, затворени и непробиваеми с дни пътища.
Само който не е виждал и преживявал множество пъти яростните виелици, така типични за централната и източната част на Северна България, не би могъл да си представи, че има ситуации, когато спирането на част от обществения живот е просто наложително. Сега просто ни се размина.
Да затвориш училищата на повече от половината страна заради студ, който е много далеч от рекорден, значи, че те не са подготвени за зимата или че не са ремонтирани от години. Да очакваш проблеми с обществения транспорт при сегашните прогнози, значи, че той е оставен направо да се скапе.
Нека сме честни - хубаво е все пак, че институциите се научиха да предупреждават хората.Но да истеризираш в обстановка, която е рутинно разработена в плана на всяка община за зимата (които се правят всяка година), значи, че не си на съвсем точното си място. Все пак - откога България е в Северна Африка?
криза, която тихо расте" />
