Б ританският печат продължава да обръща внимание на очакваната бъдеща миграция в западноевропейски държави на български и румънски работници след влизането на тези две държави в ЕС на 1 януари догодина и готвените за тях ограничения.
"Файнаншъл таймс" съобщава за решението на испанското правителство, което последва британските власти при налагането на ограничения за българи и румънци на местния пазар на труда.
Външният министър Мигел Анхел Моратинос заяви, че страната му ще ограничи достъпа на българските и румънските работници за две години след влизането им в ЕС.
Вестникът припомня, че Испания е постъпила така и с десетте новоприсъединили се през 2004 г. страни.
Цитират се данни, че в Испания вече живеят 400 хил. румънци и 160 хил. българи, половината от тях нелегално.
Представители на българските и румънските работници в Испания изтъкнаха, че ограниченията само ще принудят хилядите вече работещи в страната да преминат в сивата икономика, отбелязва "Файнаншъл таймс".
Испанците все повече се безпокоят от имигрантските потоци, въпреки че безработицата между юли и септември достигна най-ниското си равнище за последните 27 години.
В публикувано миналата седмица допитване 60% от анкетираните посочват имиграцията като основната им причина за тревога, а през май миналата година такъв отговор са дали само 28%, пише британското издание.
Моратинос не посочва конкретно какви ограничения ще бъдат наложени на българите и румънците, но вицепремиерът Мария Тереса Фернандес де ла Вега Санс заяви миналата седмица, че те ще са по-леки в сравнение с британските, които целят да въведат строги визови изисквания за квалифицираните работници, отбелязва "Файнаншъл таймс".
Вестник "Сън" цитира правителствен документ за служебно ползване, според който кражбите, контрабандата и други видове престъпления ще се увеличат във Великобритания след приемането на България и Румъния в ЕС.
Според тази паметна бележка, написана от двама министри, румънските банди вече извършват между 80 и 85% от всички свързани с банкомати престъпления във Великобритания.
Изразява се безпокойство, че идването на българите и румънците в страната ще увеличи престъпленията, свързани с обир на банкомати, улично насилие, трафик на хора, проституция, измами и фалшификации.
Европейската комисия се готви да оповести критичен доклад за Турция", разкрива "Монд". В документа ще бъде обърнато особено внимание на забавянето на реформите в страната, както и на състоянието на човешките права, заявяват европейски дипломати.
Годишният доклад, който трябва да бъде публикуван на 8 ноември, не предвижда прекратяване на преговорите за присъединяване, започнали официално през октомври миналата година.
Най-сериозните критики вероятно ще са относно свободата на словото в Турция, смята "Монд". От доста месеци насам комисарят по разширяването Оли Рен настоява за промяна или премахване на член 301 от наказателния кодекс, който досега е позволил на турското правосъдие да обвини десетки автори в "обида на турската идентичност".
Носителят на Нобелова награда за литература за 2006 г. Орхан Памук също беше преследван, припомня "Монд".
"Багдад е под обсада", съобщава "Индипендънт". Сунитски екстремисти са пресекли пътищата, свързващи града с останалата част от Ирак.
Страната е разделена от многобройните кървави битки, водени от екстремистки групировки за контрол върху градове и селища на север и на юг от столицата.
Докато американски и британски политически лидери спорят чия е отговорността за кризата в Ирак, страната върви стремглаво по пътя към разпадането.
Добре въоръжени сунитски племена са заобиколили Багдад и се сражават с шиитските екстремисти, за да запазят ограждането на града и всички пътища към него.
Те са установили своя контрол също така над магистралите към границата с Йордания и към провинцията Дияла, североизточно от Багдад.
Хуманитарните условия в града са изключително лоши поради недостига на консумативи и поради затворените през повечето време магазини, а броят на убийствата достигна този в Босна по време на балканския конфликт.
"Ирак: загубеният залог на Буш", това е заглавието на редакционния коментар на "Фигаро".
Една седмица преди междинните избори в САЩ, броят на загиналите американци в Ирак, с повече от сто жертви само през октомври, е един от най-тежките от началото на войната.
Макар за някои избиратели Близкият изток да остава твърде далечен, а изборът на сенатори да представлява местен въпрос, равносметката за убитите в Ирак прави от изборите демократична битка по време на война, отбелязва "Фигаро".
Изданието обаче припомня, че преди две години бившият боец от Виетнам Джон Кери не успя да използва Ирак, за да прогони Джордж Буш от Белия дом.
Този път обаче в по-голямата си част американците съвсем не са убедени, че страната им е ангажирана в битка на доброто срещу злото, където става дума за справянето с тероризма и убеждаването на арабските страни да поемат по пътя на демокрацията.
Какъвто и да е изходът от изборите на 7 ноември в САЩ, предизборният дебат поне позволи движение към повече реализъм в обсъждането на иракския въпрос, коментира "Фигаро".
Изданието обаче отсъжда, че дискусиите са твърде ограничени и не предвещават радикални промени - демократическата опозиция не може да предложи никакво решение.
До президентските избори през 2008 г. изглежда демократите ще оставят на републиканците грижата да управляват иракската криза, заключава "Фигаро".
