"Дневник": Борсов слалом

П омните ли къде пазите семейните златни бижута? Можете да ги изровите, ако за разнообразие искате да видите нещо, чиято стойност се повишава в момента. На фона на повсеместната финансова криза златото остана един от малкото поскъпващи активи, след като инвеститорите традиционно го приемат за оазис на сигурност в бурни времена.

А времената наистина са бурни - на практика всички световни пазари се сгромолясаха с по няколко процента през изминалата седмица. Дори и българският, който досега проявяваше завиден непукизъм по отношение на глобалните трусове.

Той се огъна заради излизането на чуждестранни инвеститори, което доведе част от играчите почти до паника. Причината пак е "обичайният заподозрян" за всичко зло, случило се в света на финансите през последните месеци - американските високорискови ипотечни кредити.

Годишните отчети на няколко от най-големите банки показаха, че бурята далеч не е отминала и те продължиха с лека ръка да зачеркват милиарди долари от балансите си. Всичко това съвпада с поредица колебливи данни за американската икономика, което породи опасения от рецесия и дори съмнения, че тя вече е започнала.

Вирусът на ниската ликвидност

Зародишът на кризата вероятно започва да покълва още в края на 2006 г. В желанието си да се разрастват, американските ипотечни банки отпускат все повече ипотеки на по-неблагонадеждни заематели с лоши кредитни досиета и ниски доходи (т.нар. subprime mortgages).

Докато имотният пазар в САЩ расте бурно, тези заеми лесно могат да бъдат рефинансирани, но когато цените на жилищата започват да падат това става по-трудно. Така все повече хора спират да плащат лихвите си и до есента на 2007 г. вече 16% от рисковите ипотеки са просрочени с повече от 90 дни.

Така банките останаха с хиляди домове, които трудно могат да бъдат обърнати в пари. Още повече в условията на падащ пазар.

Тези "лоши" дългове бяха комплектовани в по-сложни финансови инструменти, често заедно с "добри" ипотеки, и така се оказаха в инвестиционните портфейли на почти всички институционални инвеститори.

Не само в САЩ, но и по целия свят. Така ликвидната криза се пренесе и на глобалните пазари, където настана тотална подозрителност между финансовите институции кой колко точно е погълнал от заразните хапчета.

Заради неясния риск банките започнаха да не искат да си отпускат кредити една на друга и от този процес пострадаха и банки като британската Northern Rock, които пряко не са имали почти нищо общо със subprime ипотеките, но просто са разчитали на ликвиден и евтин ресурс от международните пазари, който изведнъж изчезва.

Дори периодичните инжекции на милиарди долари от страна на централните банки на големите икономики не успяха да тушират недоверието.

Повторно боледуване

Още през есента водещи американски финансови институции като Citigroup и Merrill Lynch започнаха да отписват крупни суми от балансите си и официално обявиха, че ще отчетат загуба за годината. В оповестените през изминалата седмица годишни отчети нещата бяха още по-сериозни.

Най-голямата банка в САЩ Citigroup обяви загуба от 9.8 млрд. долара за четвъртото тримесечие, след като отписа 18.1 млрд. долара през периода заради ипотечната криза в САЩ. Шокът е толкова голям, че банката се обърна към чужди правителства, които започнаха мащабни инвестиции в гиганта, за да увеличат ликвидността.

Подобна е съдбата и на друга легенда на Уолстрийт - Merrill Lynch. Банката реализира първата си годишна загуба от 1989 г. насам - 7.8 млрд. долара и отписа активи за 14.1 млрд. долара през последните три месеца на годината. Така загубите й от кредитната криза достигат 22 млрд. долара (виж таблицата).

В същото време има и институции, които не се справят толкова лошо: JP Morgan все още е на печалба, тъй като отписа "само" 1.3 млрд. долара. Инвестиционната банка Goldman Sachs пък е единственият представител на тази елитна група, който натрупа масивни печалби по време на трусовете.

Загубите на повечето от големите банки на Уолстрийт, както и опасенията за рецесия в САЩ, сринаха американските индекси през последните седмици. От началото на годината Dow Jones Industrial Average се е обезценил с 5%, S&P 500 - с над 4%, а NASDAQ - около 8%. Европейските и азиатските индекси също не останаха по-назад, въпреки че при тях сривът не е толкова голям.

Цените на петрола продължават да падат заради страховете, че евентуална рецесия в САЩ ще намали потреблението. Данните за това са налице: инфлацията в САЩ достигна най-високите равнища за последните 17 години, а Федералният резерв вече предупреди, че американският растеж се е забавил в края на 2007 г. Председателят му Бен Бърнанке изказа опасения за навлизане в рецесия и намекна, че предстои ново намаляване на лихвата от сегашното равнище 4.25%.

Промяната може да бъде обявена още преди следващата среща на Федералния резерв на 29-30 януари. Анализаторите вече предвиждат смъкване на лихвата с 0.5 процентни пункта, което допълнително тежи на долара.

В разгара на новините около загубите на големите банки щатската валута достигна най-ниските си нива спрямо йената от две години насам и рекордно дъно спрямо швейцарския франк. На фона на повсеместния спад като че ли единственото поскъпващо нещо беше златото, което е традиционно убежище за инвеститорите при трусове на пазарите. За кратко благородният метал дори се качи над 900 долара за тройунция.

Бацилус булгарикус

Българската фондова борса (БФБ) досега проявяваше непоклатима устойчивост при външни сътресения. През август 2007 г., когато кризата около ипотечните облигации се разрази по света и финансовите пазари се сринаха под тежестта на опасенията на инвеститорите, българската борса бележеше нови рекорди.

В последните три месеца обаче акциите коригират предишния си бурен ръст. Това е нормален процес при борсовата търговия, тъй като в един момент инвеститорите решават да приберат печалбите си от поскъпването и продажбите на книжа от портфейлите им натискат цените надолу.

Негативните настроения този път явно поотслабиха имунната система на българския пазар и той реагира на глобалния спад с още по-голяма чувствителност. Основният борсов индекс SOFIX се понижи с над 10% за два дни до шестмесечно дъно от 1482.39 пункта.

В сряда индикаторът регистрира и най-силният си дневен спад от 2002 г, насам - 5.06%.

"Спадът на Българската фондова борса в последните дни се дължи основно на външни фактори. Повсеместната ликвидна криза в световен мащаб се отрази и на България и в това няма нищо ненормално - ние не сме остров, изолиран от останалите икономики", обясни Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на "Статус капитал".

Така мисли и Красимир Атанасов, портфолио мениджър в "Елана фонд мениджмънт". "Определено има влияние отвън. От началото на годината при нас на практика няма нито отлив, нито прилив на клиенти", каза той.

При другите взаимни фондове също не се наблюдава чувствителен спад на броя издадени дялове и акции, което означава, че като цяло фондовете не са били под натиск да разпродават активите си. При това положение продажбите се обясняват основно с излизането на чужди играчи и с паника.

"Наблюденията на участниците на пазара са, че разпродажбите са по позициите от SOFIX, което се обяснява от изтегляне на средства по издадения от ABN Amro сертификат върху индекса. На местно ниво причините могат да се търсят в пасивността на институционалните инвеститори към момента и паника в част от инвеститорите, решени да продават на всяка цена", заяви Минчо Минчев, главен дилър на Инвестбанк.

Анализаторите коментираха, че след този спад акциите вече са достигнали добри нива за покупка. Това заявиха и представители на някои пенсионни дружества още в сряда, което внесе спокойствие на пазара, че дъното може би е достигнато.

В четвъртък индексите добавиха по 1-2%. "Годишните финансови отчети вероятно ще са добри и ще подхранят обръщането на тренда. При нов спад обаче е възможно да се случи и доста по-черен сценарий с теглене на пари от фондовете, което ще доведе до нови разпродажби", прогнозира Красимир Атанасов.

В този случай сериозни затруднения ще изпитат хората, които са се финансирали допълнително чрез репо-сделки (продажба на акции срещу ангажимент да бъдат изкупени обратно). При спад те ще са принудени да разпродадат част от портфейла си.

Според основните институции, които предлагат такова финансиране, засега това не се случва. "Към настоящия момент не се наблюдава пик или пък паника при прекратяванията на този вид кредитни договори. Поради тази причина смятаме, че са напълно безпочвени разпространилите се слухове за масово разпродаване на пазара на освободените акции от затворените репа.

Разбира се, резкият спад намалява ценовата отбивка, която сме направили при сключване на репосделката, но до момента не сме имали проблемни клиенти", каза Минчев.