Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург. През 1975 г. завършва право. Разпределен е на работа в КГБ. Работи в бившата ГДР като резидент на съветската разведка.
През 1990 г. става съветник на Анатолий Собчак - по онова време кмет на Санкт Петербург. Издига се до първи зам.-председател на правителството на града. През 1997 г. Путин става заместник-шеф на администрацията на президента Борис Елцин. На 25 юни 1998 г. оглавява Федералната служба за сигурност, наследничката на КГБ. На 16 август 1999 г. Елцин го назначава за премиер.
Путин поема длъжността президент на 31 декември 1999 г., когато Елцин изненадващо подава оставка. Печели изборите за държавен глава на 26 март 2000 г.
Владимир Путин е женен. Със съпругата си Людмила имат две дъщери - Катя и Маша.
- Г-н президент, повече от десет години руски държавен глава не е посещавал България, а за Вас все още визитите в Източна Европа не са традиция. Сега, за по-малко от година, Ви предстои вече четвърта среща с президента Първанов (почти толкова, колкото и с вашия приятел Джордж Буш). Защо точно в този напрегнат момент спирате на гара България по маршрута "Москва-НАТО-Вашингтон"?
- Не съм съгласен с такива определения за България - като гара или като междинна спирка. Ние развиваме отношенията си с всички страни в света, във всички посоки на взаимодействие. За последните години контактите на такова високо ниво наистина не бяха толкова много, колкото би трябвало да бъдат. Тогава обаче зависеше не само от Русия, и ако трябва да кажем честно, и сега не зависи само от нея.
Въпреки че станаха много съществени промени, част от страните продължаваха да гледат на Русия като на някакъв център на вече отдавна не съществуваше. Въпреки това инерцията в мисленето продължаваше да бъде факт и беше необходимо много от нашите бивши партньори да усетят точно какво става в Русия, къде е новото място на Русия в света, трябваше да разберат, че Русия това е нова страна, нова държава. Голяма, приятелски настроена държава, която се стреми да установява и ще установява взаимоотношенията си на основата на добросъседството, взаимното уважение, отчитайки взаимните интереси. Такова е желанието ни за контакт с всички страни в света, разбира се, но на първо място бихме искали такива да са отношенията ни с традиционните ни партньори, към които винаги се е числяла и, надявам се, ще продължи да се числи България.
- Като прагматик къде ще поставите акцента по време на Вашето посещение - върху политиката, икономиката или върху историческите връзки? След Леонид Брежнев Вие сте първият руски ръководител от такъв ранг, който ще се качи на Шипка.
- Аз вече съм бил веднъж на Шипка, с удоволствие ще се кача и втори път.
Колкото до приоритетите, по отношение на България, може би и в отношенията с другите страни, на първо място бих поставил икономиката. Най-важното е икономиката. Тя е база на политиката. Но за такава страна като България, толкова близка за нас, колкото е България, струва ми се, че всичко това трябва да се намира в тясно взаимодействие и взаимно да се допълва. Без икономика не може да се развиват пълноценни взаимоотношения между държавите, особено в съвременните условия. Но и икономиката не би могла да се развива ефективно, ако няма здрава хуманитарна основа, културно взаимодействие и липсва разбиране в областта на политическото взаимодействие между страните на световната арена. Аз разчитам, че ще имаме възможност да поработим в България именно в тази посока.
- След съветските военни действия в Афганистан САЩ останаха практически единствената страна, която е воювала "извън пределите на родината". Готви се да воюва и сега. Не дразни ли това самочувствието и имиджа на Русия като велика сила?
- Струва ми се, че е точно обратното. Това подчертава новото качество на Русия - като страна миролюбива, настроена към разрешаването на всички възникващи в света спорове изключително с мирни средства и на основата на международното право. Ние се придържаме към този принцип последователно и настойчиво. Това се отнася и за ситуацията около Ирак, която очевидно вие имате предвид, когато говорите за възможни военни действия. Напротив, ние сме сигурни, че това способства за укрепване имиджа на Руската федерация.
- Как бихте формулирали Вие днешните реални руски интереси на Балканите?
- Те почти не се отличават от цялостното ни становище, че взаимоотношенията трябва да се строят на основата на връзки, които отговарят на националните интереси както на Русия, така и на нашите партньори. Ние искаме на Балканите в края на краищата да възтържествуват здравият разум и законността. Ние сме за това да се прекратят колкото е възможно по-бързо, на базата на договореностите, всевъзможните междудържавни разпри. Ние сме за това да възтържествува международното право и този изключително важен и взривоопасен регион на Европа, за да могат всички народи, които го населяват, да се чувстват комфортно, да не се чувстват ощетени. Русия е давала своя принос в този процес, знаете, исторически, и сме решени така да постъпваме и в бъдеще. Ние чувстваме заинтересоваността на всички участници в този процес от нашата активна роля. И ще се постараем никого да не разочароваме.
- Светът се опитва да се обедини под нов девиз: "Всички срещу тероризма", но терористичните актове и в САЩ, и в Русия свидетелстват, че засега той е повече пожелание. Всеки се спасява сам за себе си - САЩ от Бин Ладен, Русия от Масхадов, част от страните на НАТО - от Саддам Хюсеин. Възможно ли е светът реално да се обедини срещу тероризма независимо от политическите и икономическите интереси на големите държави?
- Това, че поставяте в една плоскост Бин Ладен и Масхадов, е правилно. А това, че имате съмнения в това, възможно ли е светът да се обедини - струва ми се, че това е грешно. Светът вече се е обединил. Смятам, че международната антитерористична коалиция е реалност в съвременния свят. Друг е въпросът, че не всичко става така гладко, както би ни се искало, и може би било наивно да смятаме, че всеки въпрос, засягащ антитерористичната коалиция, трябва да се решава гладко и без спорове. Ние смятаме, че заплахата, идваща от Ирак, не е по-голяма от заплахата, която идва от други държави.
Когато разговаряме с нашите колеги - официално или неофициално - много от тях са съгласни с нас. Но това не означава, че съществува само проблемът, наречен "Ирак". Ние сме съгласни, че съществува въпрос, свързан с необходимостта от разоръжаване на Ирак. Но сме длъжни първо да се уверим в това, дали в Ирак има оръжия за масово унищожаване, а ако има такива, на всяка цена трябва да бъдат унищожени. Ето тази цел поставя пред себе си международната общност. За това говорят всички, с това всички са съгласни. Така е и по други въпроси.
Тоест, все пак има основни неща, с които са съгласни всички. Разногласията са в това - с какви средства могат да се постигат общите цели. Но аз съм дълбоко убеден, че каквито и средства да ползваме, по отношение на Ирак ние сме длъжни да се придържаме към рамките на международните договорености. Това е необходимо за основата на бъдещата съвместна работа.
- Владимир Владимирович, смята се, че Вашата изключителна популярност тук се дължи на твърдите мерки, които взимате в борбата с корупцията в Русия. Мислите ли, че в постсоциалистическите страни корупцията е неизбежно зло и коя "рецепта" Ви се струва най-подходяща за борбата с нея?
- Колкото до популярността, струва ми се, че не борбата с корупцията беше най-важното. Главното според мен са нуждите на реалните хора. Не знам дали си спомняте, когато станах премиер през 1999 г., с месеци се случваше да не се изплащат заплатите, с месеци се задържаха пенсиите и въпреки че бяха достатъчно ниски, пак се бавеха по половин година и повече. Сега, за последните три години, прирастът в нашата икономика е 19,4%, над 20% е ръстът на промишленото производство, реалните парични доходи на населението нараснаха с 32%, а реалните пенсии нараснаха със 73,5%. Те продължават да са достатъчно ниски в абсолютни цифри, но положителната тенденция е очевидна - с 2,5% се съкрати безработицата. Затова, струва ми се, че ако вие имате предвид някаква поддръжка от страна на населението, тя преди всичко се обяснява именно с тези конкретни неща. Но съм длъжен да ви кажа, че не съм удовлетворен от всичко, което става. Има тревожни тенденции в икономиката ни, много нерешени въпроси в тази сфера, може да се работи и по-добре.
Но ако говорим за корупцията, това, разбира се, е един от най-големите проблеми на всички страни с преходна икономика. С какво се обяснява този проблем? С нерегулираното законодателство, от една страна, с въвеждането на пазарни механизми, от друга, и с оставащото необосновано вмешателство на държавата - по-просто казано на различните бюрократи и чиновници - в икономиката, в пазарната икономика. В ръцете на чиновниците остават все още много лостове, с които те прикриват имагинерните си разсъждения за "необходимостта от регулиране". Всъщност използват това като инструмент за получаване на доходи, на корупционни доходи. И най-надеждният път за слагане на край на корупцията е промяната на законодателството по такъв начин, че държавата да не може необосновано да се намесва в икономиката. В това е и плюсът от укрепването на съдебната и правоохранителната система.
(...)
- Как се отнасяте към вицовете за Вас? Имате ли любим?
- Знаете ли, старая се да отделям по-малко внимание на своята персона. Още не съм прочел нито една книжка, написана за мен. И засега не се и каня да го правя, поне докато не се оттегля в пенсия. С учудване гледам как се появява някаква литература, дори не знам какво биха могли да пишат там. Аз лично не бих могъл да напиша толкова за себе си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!