О рдата от икономисти, политици и централни банкери, които настоятелно твърдят, че еврото не е повишило инфлацията, въобще не впечатлява Ханц-Дитер Фридрих.
Фридрих е готвач в ресторант в околностите на Борнхайм, Германия. Той набързо изброява списък от ежедневно необходими стоки, които сега струват значително повече, откакто през 2002 г., когато бяха въведени евробанкнотите и монетите.
Химическото чистене, подстригването и еликсирът, който храни германската икономика - бирата, сега държат много по-високи цени, отколкото когато се плащаше в марки.
Това е така и не ме убеждавайте в обратното, настоява Фридрих.
През четирите години, откакто европейците носят евро в портфейлите си вместо френски франк, италианска лира и испанска песета, убеждението, че новата валута е виновна за по-скъпите стоки, е здраво залегнало у обикновените хора.
Европейската централна банка (ЕЦБ) трябваше през 2002 г. да защитава младата валута срещу обвиненията, че след смяната на парите, заради нея са се вдигнали цените.
Сега главната цел на банката е да поддържа инфлацията около скромните два процента, но
официалната статистика не прави никакво впечатление на скептичното общество.
Всичко е по-скъпо, твърди 44-годишният служител във фирма Хуан Мелчан от Мадрид. Той се смята за щастливец, че е успял да си купи апартамент преди еврото да замести песетата. Ако го бях купил сега, щеше да се наложи да работя на две или три места, за да си плащам вноската, убеден е той.
Според проучване, направено през ноември по поръчка на Европейската комисия (ЕК), 93% от отговорилите посочват еврото като причина за по-високата инфлация, като очакванията им са тя да продължи да се покачва и в бъдеще.
Много икономисти все още не са в състояние да си отговорят защо европейците продължават да асоциират еврото с инфлацията.
Най-доброто обяснение, което може да бъде дадено, е, че комбинация от фактори като стагнацията на доходите през последните години и по-високите цени на ежедневно купуваните стоки са допринесли за това мнение.
Фактът, че много европейци, особено по-възрастните, продължават да пресмятат в старите валути, подсилва недоволството от инфлацията.
46-годишната французойка Магали Бретон признава, че още разчита на френския франк, когато отива да пазарува. Като сметнеш, че едно евро се равнява на 6,60 франка, цените скачат до небето и се чувстваш измамен, казва тя.
Разпространеното негативно мнение към еврото има и друг ефект - слабата покупателна активност. Според изследване на ЕК 39% от живущите в еврозоната купуват по-малко след смяната на валутите, защото "се страхуват да не харчат твърде много".
Когато хората преживяват труден период и заплатите им не помръдват, инфлацията става все по-драматична за тях, обяснява икономистът от университета в Принстън Джовани Мастробуони, който изучава възприемането на инфлацията в Европа.
По-голяма част от централните банкери все още се мъчат да намалят пропастта между обичайните мерки срещу инфлацията и усещането на хората за инфлацията с обяснение отпреди четири години:
инфлацията е ниска и рано или късно европейците ще приемат, че това е реалност.
Според ЕЦБ смяната на валутите е предизвикала еднократно покачване на инфлацията с от 0,12 до 0,29%, което четири години по-късно изглежда незначително малко.
От 2002 г. насам ЕЦБ не е публикувала нито едно по-значително проучване на възприемането на инфлацията, а други европейски централни банки обръщат малко внимание на този въпрос.
Според икономиста в германската Бундесбанк Йоханес Хофман колегите му гледат скептично на проучвания и допитвания, защото те разчитат на субективни отговори.
Мохамед Фарес е 41-годишен градинар и баща на три деца. Семейството му живее в Париж. Съпругата му е бременна с близнаци и той гледа с тревога на бъдещето, защото то му дава малко надежда, че заплатата му може да се увеличи.
В миналото възнагражденията растяха по-бързо, отколкото днес, отбелязва той.
Кен Уотрет, икономист в "БНП Париба" изчислява, че реалният растеж на доходите на работещите е спаднал рязко - от 1% през 2002 г. до почти наполовина през следващите две години и само с 0,2% за 2005 г.
На този фон хората усещат дори ниската инфлация по-осезаемо, отколкото преди въвеждането на еврото. Дитер Вермут, бивш икономически съветник в германското канцлерство, смята, че населението се чувства по-бедно и това усещане не е погрешно.
Ханс Волфганг Брахингер, изследовател в университета във Фрайбург, Швейцария, заключава, че гражданите, които използват еврото, са усетили напълно реално след 2002 г. по-високата инфлация върху ежедневно купуваните стоки. Те не си въобразяват, добавя той.
Навикът на европейците да мислят във вече несъществуващи валути също психологически увеличава реалното възприемане на инфлацията, тъй като
хората не могат да свикнат да мислят в евро.
Масимилиано Скоти, фризьор в Милано, сравнява тази ситуация като да мислиш на един език, а да се опитваш да говориш на друг. Това просто е невъзможно, отбелязва той.
Изследване на EK разкри, че 43% от жителите на еврозоната продължават да смятат в старите си валути, когато правят големи покупки. В ежедневните обаче еврото вече доминира в мислите им.
Мисленето в национални валути има голямо отражение върху хората, защото те неизбежно
сравняват днешните цени с цените в песети и франкове, но от 2001 г., когато те по принцип бяха по-ниски.
Така Брахингер обяснява защо някои германци изчисляват годишната инфлация на 14,7% - феномен, който той нарича "инфлационен мазохизъм".
Според икономистите тези тенденции ще изчезнат с времето. В някакъв момент хората ще започнат да купуват достатъчно стоки като домашни електроуреди, и ще осъзнаят, че цените (но не на бирата и кафето) всъщност са намалели.
А възрастните хора, които изпитват особена любов към франка, лирата и марката, ще си отидат.
Бързата промяна обаче е малко вероятна.
На Фридрих, готвача от Франкфурт, му минават лоши мисли за еврото всеки път, когато си сръбва от кафето. Удоволствието, което му е струвало 2 германски марки през 2001 г., ако се обърне по курс 1,95583 марки за евро, би трябвало да му коства около едно евро. Днес за сутрешната си чаша кафе той обаче плаща двойно.
