Ш естнайсет години вече в обединена Европа съществува номерът за спешни повиквания 112. Той е единен за всички страни, но се оказва, че не работи ефективно, а още по-малко пък по един и същи начин в отделните държави.
Нещата явно са стигнали до критичната точка и преди години бе създадена асоциация, в която участват и евродепутати. Тя се бори за преразгледане на идеята и целта на този общ номер, както и всяка една страна да се погрижи спешните служби към него да заработят ефективно.
Според данните на Европейската комисия, спешният номер е позволил да бъде спасен живота на над 5000 души. Между 15 и 30% от обажданията на номер 112
не получават подходящ отговор
Дори и в толкова европейски град като Брюксел не винаги се оказва лесно да бъдеш разбран. Оливие-Пол Морандини от асоциацията дава конкретен пример за европейския спешен номер:
"Да вземем примера с дама от Европейския парламент, която се разхожда с кон из гората Соан в района на Брюксел. Тя пада от коня си и набира номер 112, като имаме предвид, че тя говори немски, френски и английски.
За съжаление, от мястото, където тя се намира обаждането й се насочва към фламандски център, където задължението на оператора не предвижда непременно поемащият обаждането да говори друг език освен местния.
Благодарение на добър самарянин, който се намирал на мястото на инцидента и говорил фламандски линейката успяла да стигне за час и половина."
Този конкретен случай добива съвсем други измерения, като се има предвид, че
100 млн. граждани на ЕС годишно пътуват в други страни членки
Наскоро Оливие-Пол Морандини от Асоциацията за европейския спешен номер лансира петиция, подкрепена от европарламентаристи, сред които и зам.-председателят на парламента, Жерар Онеста.
Интересно е, че 3/4 от европейците въобще не знаят за номер 112. Не са малко и проблемите, свързани с организацията на работа на спешните служби.
Онеста обяснява, че когато се обаждате на 112 не винаги попадате на някой, който говори вашия език. В поне 1/3 от случаите вие не можете да обясните къде точно е станал инцидента, а това затруднява изпращането на линейка.
Дори обаче и операторът да ви локализира, той не иска да даде безплатно тази информация на местните пожарникари например.
Операторът казва, че дейността му е търговска и е необходим абонамент за ползването на услугата.
Много често проблемът се оказва в самите спешни служби, които се конкурират на местно ниво, за да издействат бюджетите си за следващата година.
В обединена Европа има 22 официални езика и вече са намерени доста практични решения.
Според Морандини има много интересни инициативи, като например във Франция, където в някои департаменти
спешните служби са свързани с мрежи от "спешни" преводачи
Те, както лекарите, дежурят и са достъпни чрез мобилните телефони. В Лондон е въведена доста по-технологична система, която разпознава говорения език и насочва обаждането към съответния преводач.
Във Финландия например неутрален оператор поема спешното обаждане и го пренасочва към съответната служба - бърза помощ, пожарникари, полиция - в зависимост от нуждата, като между отделните служби е разработено много добро взаимодействие.
Морандини разказва, че има и други примери, последните присъединили се към ЕС страни представляват добър модел. Виждаме, че всеки път, когато се присъедини нова страна тя се възползва от действащата система на 112, за да рационализира своите собствени спешни служби.
При преговорите с ЕС е поет ангажимент от 1 януари 2007 г. у нас да бъде въведен единен номер 112 за спешни повиквания до МВР, Бърза помощ, Пожарна и аварийна безопасност и Гражданска защита.
Въвеждането му не стана в посочения срок заради
забавяне в технологичната подготовка
ЕС подкрепя финансово страната ни за въвеждане на безплатния номер.
Отделно, от централния бюджет са отделени 14 млн. лв. Обсъждаше се цялостна концепция за въвеждането му, евентуално приемане на допълнителен закон за ускорено изграждане на системата 112.
Трябваше да бъде решен въпроса и кой ще бъде оператор на единния номер. Оказа се, че съществуват технически проблеми, произтичащи от аналоговите телефонни системи.
Водеха се преговори с различните мобилни оператори за директно набиране на 112 без кодове за отделните населени места, което би затруднило хората.
Засега се планира поетапно стартиране на системата. В средата на годината - юни или юли, трябва да заработи пилотен проект за въвеждане на номер 112 за Югозападна България.
Структурно проектът ще се управлява от централен офис в София и ще има звена в цялата страна. Единният телефонен номер 112 ще бъде ю
въвеждан успоредно със съществуващите национални номера за спешни повиквания
Докато системата заработи и номерът стане популярен сред българските граждани, спешните телефони на пожарната, на полицията, на спешна медицинска помощ ще продължават да отговарят на спешни и аварийни повиквания.
Министерството на бедствията и авариите предвижда до края на мандата си през 2009 г. да успее да изгради звена за спешна помощ във всяка една област, която се налага да има дежурни спасителни групи.
От министерството декларират, че националната система за спешни повиквания с единен телефонен номер 112 се изгражда на основата на приета концепция, съобразена с директивата на Европейския съвет и Европейския парламент за универсалната услуга и правата на потребителите.
Въвеждането на 112 максимално ще улесни хората, защото при нужда те трудно се ориентират кой от спешните номера 150, 160, 165 и 166 да изберат за техния случай.
