П ървият секретар на Централния комитет на Полската обединена работническа партия (ПОРП) през 80-те години на миналия век Станислав Каня е обвинен в "комунистическо престъпление" предаде полската агенция ПАП.
Днес 78-годишен, Каня беше начело на комунистическата партия в Полша от септември 1980 г. до октомври 1981 г., след което на този пост беше избран последният комунистически лидер на Полша генерал Войчех Ярузелски. Преди десетина дни Ярузелски също беше обвинен в "комунистическо престъпление", защото е нарушил конституцията като е обявил военно положение на 13 декември 1981 г. по време на протестите на профсъюза "Солидарност".
Каня е обвинен в "принадлежност към въоръжена група с престъпно намерение" за това, че заедно с Ярузелски е издал заповедта за въвеждане на военното положение, пише в. "Газета виборча".
Обвинението срещу Ярузелски е за "ръководене на въоръжена група с престъпно намeрение", за което се предвижда наказание 8 години затвор и за потъпкване на конституцията, за което се полагат 3 години.
Прокуратурата е сезирана от полския държавен Институт за националната памет, който разследва престъпленията през комунистическата епоха.
Събитията през 1980 г. се развиха така:
В началото на септември многомилионна стачка принуди водача на компартията Едвард Герек да се оттегли. Наследи го представящият се за либерал Станислав Каня, който заяви, че започва внимателна реформа в политическия живот и често повтаряше, че "Полша е и ще си остане винаги социалистическа страна".
Не успя да стори нищо, а свидетели от онези години твърдят, че се е алкохолизирал, съзнаващ безсилието си. Икономическото положение се влошаваше, разрастваха се вълненията сред работници, селяни и студенти.
На 17 септември в Гданск се състоя историческата среща на представители на учредителни комитети от цялата страна и беше създаден Независимият самоуправляващ се профсъюз "Солидарност". Организации на профсъюза веднага бяха учредени във всички предприятия в страната. За няколко седмици членове станаха 5 милиона души.
На 11 феврурари 1981 г. министър-председател стана Ярузелски, но режимът все още не се решаваше да предприеме репресии срещу "Солидарност". На 1 декември командването на полската армия получи информация за прегрупиране на войските на държавите от Варшавския договор в близост до полските граници. Нарастна опасността от кървава интервенция.
На 3 декември президентът на САЩ Джими Картър предпреди Москва за сериозни последици, ако СССР си позволи военна интервенция в Полша. Тогава армиите на Варшавския договор започнаха учение в близост до границите, но не влязоха в Полша.
На 12 срещу 13 декември Ярузелски въведе военно положение. Около сто души бяха убити, десетки хиляди бяха арестувани без обвинения, близо 10000 бяха интернирани в лагери.
Сред хвърлените в затвора бяха сегашният президент Лех Качински и тогавашният лидер на "Солидарност" Лех Валенса, който по-късно, на първите свободни и демократични избори, стана президент на посткомунистическа Полша, беше и удостоен с Нобелова награда.
Ярузелски винаги е твърдял, че е наложил военното положение, за да предотврати нахлуване на Съветския съюз. То беше отменено през юли 1984 г.
