Той е доктор по философия от Оксфорд, завършил е социални науки в Хелзинки, учил е икономика, международни отношения и журналистика в САЩ.
Бил е университетски преподавател, евродепутат, съветник на финландския премиер, автор на анализи в пресата, дори председател на футболния съюз на страната си.
- Изпълняват ли България и Румъния в момента поставените им от Брюксел критерии за членство?
- И двете страни имат да свършат още работа, за да покрият критериите за членство.
Румъния например трябва да работи много упорито, за да подобри състоянието на правосъдието и вътрешните си дела, особено що се отнася до независимостта на съдебната система и свободното придвижване на хора.
И двете държави обаче са твърдо решени да работят усилено през следващите две години, за да бъдат готови за приемането им през 2007-а.
- Смятате ли, че приемането на двете страни, особено на Румъния, може да бъде забавено с една година?
- Това предстои да се види, но аз се надявам Румъния да успее да изпълни критериите за членство в сферите на правосъдието, вътрешните работи и конкуренцията, така че да не се стигне до предпазната клауза, която предвижда отлагане на членството с една година.
- Ще могат ли България и Румъния да се справят и да се интегрират в ЕС, след като станат негови членове?
- На базата на докладите на Европейската комисия от края на миналата година двете страни са постигнали напредък.
България отбелязва доста забележим напредък, но и двете държави, особено Румъния, трябва да свършат още много тежка работа, за да реформират структурите и администрацията си, особено в посочените вече от мен области.
- Заплахата за отлагане на членството, която грози Румъния, не бе приложена за нито една от приетите нови десет страни на 1 май м.г. Дали въпреки това обаче в Европейската комисия не смятатe, че на някои от тези страни е било позволено да се присъединят прибързано?
- Смятам, че предишната вълна на разширяване, или петия кръг на разширяване, което стана на 1 май м.г., до голяма степен е успех и е важен двигател за обединението на Европа.
Все още обаче някои страни изпитват проблеми с приспособяването и ние работим упорито със съответните власти за решаването им.
Трябва да се учим от уроците на миналото. Мисля, че беше исторически неизбежно присъединяването към ЕС на страните от Източна и Централна Европа, които изстрадаха много и постигнаха значителен икономически и политически напредък през последните 10-15 години.
В същото време обаче трябва да гледаме към бъдещето и да сме наясно, че ЕС трудно би могъл да поеме друга голяма вълна през следващите години.
Ето защо за разширяването трябва да се работи много внимателно.
- Смятате ли тогава, че ЕС в днешния му вид в настоящия момент не може да се справи с ново голямо разширяване?
- Това, което казвам е, че, от една страна, не можем да затворим вратите за кандидатите.
Въз основа на Договора за ЕС всяка европейска държава може да кандидатства за членство, така че ние се отнасяме с тези страни по подобаващ и коректен начин.
В същото време трябва да внимаваме самият ЕС да се нагоди към разширяването, да запази капацитета си да функционира и да имаме подкрепата на всички негови граждани за всяко бъдещо разришяване.
