Екстрадираният от Сърбия хърватин Роберт Матанич бе обвинен за убийството на Димитър Христов - Митко Малкия в столичното кафене "Арт декор" през 2004 г.
Градският прокурор Николай Кокинов не уточни кои са съучастниците на Матанич и дали са от същата хърватска банда за мокри поръчки.
"На този етап прокуратурата няма данни за участието му в други престъпления в България. Очевидно не е имало данни и за участието на хърватската група в убийството на Бай Миле", заяви Кокинов.
Градският прокурор каза, че е разпитал Матанич, но той не е споделил, че се опасява за живота си, каквито твърдения се появиха в сръбската преса. Въпреки всичко са взети мерки за засилената му охрана, информира БГНЕС.
Българската прокуратура поиска екстрадицията на хърватина заради делото за тройния разстрел в софийското заведение "Арт Декор", станало известно като "попското убийство".
Според обвинителния акт на 4 юни 2004 г. Матанич, сочен от МВР за член на "фабриката за убийства", и още един човек, преоблечени като свещеници, влизат в заведението "Арт Декор" и откриват огън срещу Димитър Христов-Митко Малкя и охранителите му.
Бившият член на ВИС и двама от гардовете му - Живко Митев и Калоян Савов, са убити, а други трима са ранени.
Обвинителният акт по това дело бе внесен в съда малко повече от година след разстрела - на 13 септември 2005 г.
Междувременно Матанич излежаваше в Сремска Митровица присъда от две години и половина затвор за контрабанда на оръжие, след като беше арестуван в Неготин през пролетта на 2005 г.
В отворено писмо през месец март той призна престъплението, за което е осъден в Сърбия, но отрече да е замесен в криминални дела в България.
В писмото хърватинът призова сръбските власти да не допуснат той да бъде предаден на България, защото тук щял да бъде убит.
В необичайното откровение той казва: "Моят приятел Иван Може, който беше арестуван в България и беше обвинен за убийство, по-късно беше оправдан, защото стана ясно, че доказателството е изфабрикувано и желанието е на хърватите да се припишат редица убийства в България".
Иван Може беше арестуван през 2004 г. на българско-сръбската граница, след което полицията обяви за издирване 12 души от хърватската банда, заподозрени главно за редица мафиотски убийства. В списъка бе и името на Роберт Матанич, посочен като лидер на групата.
След ареста му интензивно започна да се говори за близките връзки и преплетените интереси на сръбско-хърватско-българските престъпни лагери, коментира БГНЕС.
В основата на тези връзки е балканският път на кокаина. Бе поставен и въпросът как точно на територията на Сърбия се оказа голяма риба като Матанич, когото в онзи момент издирваха полицията, както и мафиотите от много европейски страни.
Тогавашният сръбски вътрешен министър Душан Михайлович заяви, че българските мафиоти са наследили част от дейността на Земунския клан и контролират продажбата и контрабандата на кокаин в Сърбия.
Появи се и информация, че главният човек на земунците в България бил Милчо Бонев-бай Миле.
Хърватски медии съобщиха, че през 2004 г. местното МВР изпраща до българските власти писмо с разузнавателни анализи на тогавашната служба ПОА (контраразузнаването), в които 12 хърватски граждани - сред тях и Роберт Матанич и Иван Може, са посочени като група от членове на "разузнавателния подземен свят", ангажирани за дейности в България.
Голям шок в хърватското МВР и в тайните служби предизвика фактът, че малко след изпращането на служебното писмо българското МВР публикува неговото съдържание на интернет страницата си, предизвиквайки по този начин международен скандал, поради което в случая се намеси и Интерпол.
Другият хърватин, посочен за член на групата за мокри поръчки - Иван Може, бе съден у нас и оправдан по обвинението за убийството на Асен Петров-Шаки и полицая Кирил Живков.
В нощта на 24 февруари т.г. Може беше отвлечен от дискотека в град Сливница и се предполага, че е убит. Часове по-рано хърватинът даде пространно интервю по телевизията, в което разказа как е бил пребиван в ареста.
За отвличането на Може се води дело, по което обвиняеми са Йоско Йосифов-Йоско, Мариян Атанасов и Пламен Стоименов.
