В. "24 часа" помести още в четвъртък негов портрет под заглавие "Пастирът на изгубените" и обяви, че като световен шампион той ще поведе объркания шахматен свят към възраждане. Изданието разказва подробно за първите му стъпки в играта: В ранната есен на 1982 г.едно слабичко момче влиза плахо в шахматната зала на русенската улица "Муткурова". За ръчица го води майка му. " Много иска да играе шахмат, ще го вземете ли", пита Снежана Топалова треньора Димитър Синабов.
Първолакът, който седмици наред се надигал на пръсти, за да надникне в шахматния свят на "Дунав", преди да признае най-накрая на мама какво му е на сърцето, е Веселин Топалов.
"Не ми трябваше много време в залата на "Муткурова ", за да разбера, че
Веселин е надарен с уникален талант.
Беше научил правилата от баща си Сашо, та не трябваше да почваме с първите букви на шахматната азбука ", спомня си първият треньор на Топалов.
На младини Димитър Синабов всъщност се занимава с борба - дори е в националния отбор преди олимпиадата в Токио през 1964 г., и тренира рамо до рамо с Боян Радев, но нелепа контузия го сваля от самолета за Страната на изгряващото слънце.
Чак към Христовата възраст започва сериозно да се занимава с шахмат, но съдбата му изпраща най-големия талант в този спорт по нашите земи. "Трябваше да го занимавам с изпреварваща методика, защото бе надрастнал другите деца и крачеше на светлинни години пред тях. Имаше будно комбинационно виждане, зрееше бързо в тактически план,
агресивният стил на игра беше запазена марка в играта му.
За мен нямаше две мнения, бях сигурен, че ще стане гросмайстор от световна величина", признава Димитър Синабов.
По онова време е традиция да се провеждат турнири между представители на крайдунавските страни. В Русе пристига известен шахматист от Москва, за когото всички са сигурни, че ще спечели състезанието.
Едно момче, което едва се по дава иззад фигурите, обаче прави на пух и прах позицията на представителя на руската шахматна школа. Надежда стопля сърцата на българските шахматни любители - дали пък не се е появил най-сетне феноменът, способен да изведе този спорт в орбитата на големите...
Три в едно
Титлата му приляга някак естествено, след като през миналата година Антоанета Стефанова стана световна шампионка при жените, а преди броени дни Любчо Спасов спечели световното за ветерани. С играта си на супертурнира в Сан Луис Веско доказа, че в момента няма равен сред противниците си в елита.
В първите седем кръга шахматният Д'Артанян постигна феноменалните шест победи и само едно реми (с Ананд), което на практика превърна световното на ФИДЕ в надбягване с един кон. Срещна съперниците си по два пъти с разменени фигури
и все още не е загубил от нито един от тях.
Игра вдъхновено и агресивно за разлика от останалите.
При осезателната липса на дебелата сянка, хвърляна от Гари Каспаров, всички те инстинктивно търсеха своя нов лидер. И го намериха само след няколко кръга.
Всъщност Веселин е единственият, обичан от всички супер-гросмайстор. Сравняват го с мускетар заради брадичката, с която се появи през пролетта на турнира "М-Тел Мастърс" и заради романтичната му игра зад дъската.
Американският континент е щастлив за Топи. През 1989 г. в Агуадиля (Пуерто Рико) става световен шампион за юноши до 14 г.
Още тогава всички му предричат бляскаво бъдеще.
Неизбежно го сравняват с може би най-чудовищния талант в историята на шаха Гари Каспаров, властващ по онова време над 64-те квадрата. Освен Синабов голям принос за развитието му има и Петко Атанасов.
Повратният момент за Веско обаче идва през 1991 г., когато се запознава със Силвио Данаилов. Неколкократният шампион на България има безпогрешен нюх за потенциала на младока.
Взема го под крилото си и за нула време го изстрелва към върховете. Самият Веселин обича да си спомня как двамата със Силвио малко авантюристично са тръгнали към Испания с възстаричък "Фолксваген Голф" през лятото на 1991 г.
Установяват се в Саламанка, а 16-годишният международен майстор още през 1992 г. покрива гросмайсторската норма. Повишава личния си шахматен коефициент (нещо като рейтинга на политиците, само дето расте и спада в пряка зависимост от резултатите) с цели 115 точки и става №17 в света.
През 1996 г. Топалов поставя истински рекорд, ненадминат и до днес. ЕЛО-то му скача от 1700 на 1750, което е все едно да станеш №1 в ранглистата по тенис за една година, почвайки от нулата.
Веско мести с лекота и фантазия. Един от малкото последователи на Каспаров, които творят на дъската. Но все нещо не му достига, за да постигне наистина голям успех.
Печели репутацията на гросмайстор, който може да бие всеки, но и да падне от всеки. Тази дупка продължава до тази година...
Разбира се, през това време нито за секунда не е изпадал от елита, печели турнирите в Антверпен и Мадрид (1997), Кан и Дортмунд (2001), в призовата тройка е и на други престижни състезания. Но сякаш започва да се превръща във вечната надежда. До тази година, когато изведнъж Топи порасна.
Всичко започна от Вайк ан Зее - първия голям турнир за 2005 г. в Холандия, където Веселин остана трети, но загатна, че си е върнал удоволствието от играта. Бомбата избухна месец по-късно в Линарес (Испания), където с блестяща победа над Гари Каспаров в последния кръг русенецът го застигна на първото място.
Каспаров обяви, че слага край на славната си кариера, а обърканият шахматен свят изпадна в паника. Кой ще наследи Гари?
Има ли по-подходящо място от хотел "Потреро де лос Фунес" (от исп. - пастирът на обърканите), където Топалов окончателно да се превърне в пастир на обърканото шахматно стадо?
Откривателят: (Димитър Сиинабов):
"Последните дни нито спя, нито се храня и съм на ръба на нервна криза. Снощи например не мигнах въобще", заяви първият треньор на Топалов Димитър.
"Още през лятото сложих облог и заявих, че Веско ще бъде световен шампион. По време на турнира "М-Тел Мастьрс" лично му казах да се стяга за короната на планетата в Аржентина", заяви Синабов.
Той добави, че всяка вечер шахматистите от "Дунав" се събират в клубната зала на Гурко" 17 и дълго анализират партиите на Топалов. "Сигурен съм, че Веско ще удържи атаките и че България ще се гордее с най-великия шахматист за всички времена", вярва Синабов.
Колегата (Кирил Георгиев):
За първи път играх с Веселин през 1988 г., спомня си многократният шампион на България и световен шампион за младежи до 20 г. от Белфор с уникалните 11,5 от 13 Кирил Георгиев. Тогава го победих, но той все пак беше на 13 г., защото разликата ни е 10 години, допълва през смях гросмайсторът. Кирил и Веселин винаги са поддържали чудесни отношения.
Очаквах този успех в Аржентина, но съм изненадан от бурния му старт в турнира и големия заряд, който носят партиите му. След 7-часово изтощително реми с Ананд той би с черните Морозевич, отбелязва Георгиев.
Според него Топалов е израснал много благодарение на специалната си психологическа подготовка в Испания.
