Ц хинвали е твърде необичайна сцена за военен конфликт между две големи сили. Забутано в средна Грузия, недалеч от издигащите се на хиляди метри кавказки планини, градчето, което до миналата седмица имаше около 25 хил. жители, трудно може да мине за стратегическа цел.
То заедно с провинцията, на която е столица - Южна Осетия, нямат нито слънчевата плажна черноморска ивица на другата грузинска провинция, искаща отделяне - Абхазия, нито особени ресурси. Но войната между Русия и Грузия, която формално започна заради контрола над Цхинвали, не беше война за територия.
Цхинвали, Южна Осетия, Абхазия и де факто цяла Грузия бяха сцената на един друг, далеч по-мащабен конфликт, чийто трусове отдавна се усещат под повърхността на европейския континент и който най-накрая намери пролука, през която да се излее на повърхността.
Безразсъдната преценка на Грузия даде перфектната възможност на Русия да нанесе удар, който чака от години. На грузинската офанзива Москва отговори абсолютно непропорционално и за първи път от 1979 г. насам руски танкове навлязоха на територията на суверенна държава и окупираха нейни градове.
Кремъл явно имаше по-големи цели от обявената "защита на южноосетинците". "Русия векове наред е играла в Кавказ позитивна и стабилизираща роля. Така е било в миналото, така ще бъде и в бъдеще", заяви руският премиер Владимир Путин след началото на военните действия.
Възползвайки се от удобното прикритие, което й предостави грузинският президент Михаил Саакашвили, новата Русия на Путин и Дмитрий Медведев за първи път показа с куршуми, а не с думи, че не одобрява и няма да приеме намесата на чужди сили в своята сфера на влияние.
Това беше първото ехо от косовския прецедент, наказанието за разширяването на НАТО и плановете за противоракетен щит, ответен удар за унижението, което днешна Москва смята, че е поучила с края на студената война.
Грузия бе първата жертва на това показно упражнение, но със сигурност няма да е последната, ако зависи от Кремъл. Страни като Украйна, Азербайджан и Молдова имат сериозни причини да се страхуват за бъдещето си.
Косово - Грузия
Въпреки че събитията в Кавказ се развиха мълниеоносно, подготовката за тях върви отдавна. Русия въоръжава двете провинции от години, а от време на време дори им "заема" военна помощ, както през април 2007 г., когато руски хеликоптери атакуваха грузински позиции в Кодорското дефиле в Абхазия.
Раздаването на руски паспорти в провинциите и приобщаването им към социалните системи на Руската федерация бе равносилно на "изрязването" им от Грузия.
Искрата, която подпали войната обаче, бе признаването на независимо Косово. "Това има много голяма роля", смята и Нику Попеску от Европейския съвет за външна политика. "То бе използвано от Русия да придвижи политиката си спрямо двете провинции на ново ниво."
Решението за независимостта на Косово бе взето във Вашингтон и Брюксел, докато Москва гледаше сърдито отстрани и се опитваше всякак да го отложи. То беше сериозен удар по самочувствието на страна, която вярва, че е неотменна и важна част от Европа и има претенции, че е решаващ фактор.
Още тогава руският президент Владимир Путин предупреди, че прецедентът ще има последици. Малко след това на конференцията на НАТО в Букурещ Путин бе допълнително унижен. Той пристигна на форума след потвърждение, че Украйна и Грузия няма да получат план за членство, само за да види как в заключителната си декларация НАТО обещава това на двете страни в бъдеще.
Кремъл понася трудно такива шамари. "Разширяването на мощен военен блок до нашите граници ще бъде прието като директна заплаха за сигурността ни", заяви тогава ядосаният Путин.
Абхазия и Южна Осетия бяха възнаградени с търговски представителства на Русия, а руските миротворци там - увеличени. Стратегическата грешка на Грузия само щракна заложения вече капан.
Дори да не си е поставяла за цел свалянето на Саакашвили (а това би било доста привлекателна идея за Кремъл, който никога не е крил неприязънта си към грузинския президент), Русия се държа брутално, вкарвайки войски в няколко грузински града и разбивайки тотално въоръжените сили на страната.
Възродените образи от миналото бяха неизбежни. В дрехите на пилота на един от свалените руски самолети грузинците откриха малко стихотворение, посветено на победата над врага и изпълнено с доста сочни цинизми. В него никъде не се споменаваха грузинците - войникът, когото руският пилот унижава в стихчетата, е натовски.
Победата над страна като Грузия - многократно по-малка като население и неизмеримо назад като военна сила, не е кой знае каква ценност за Русия. Но тя беше символ на нещо, което дразни неимоверно много руските военни - стремежът към НАТО.
Първите бази, които руски войски унищожиха на суверенна грузинска територия, бяха двете, модернизирани по натовски стандарти - в Сенаки и Гори.
"Русия прави това, защото иска да спре стремежа на Грузия към НАТО. Косово просто й предостави политическия чадър", казва Попеску. Най-известният грузински политолог и от началото на годината министър на образованието Гия Нодия също бе категоричен, че урокът е бил не само за Грузия, но и за Украйна и за НАТО.
"Путин заяви, че Русия е основната стабилизираща сила в Кавказ и ще бъде така още дълго време. Един вид "ето докъде води ровенето ви в задния ни двор", коментира Нодия пред "Капитал".
Картечници вместо самовари
Възможно е Русия да е стъпила на този път, без да съзнава напълно всички последствия. Кремълската политическа сцена днес е мозайка от най-различни лични интереси на кръга около Путин и Медведев и далеч не е монолит от времето на КПСС.
По всичко изглежда, че руснаците не са сигурни как точно да продължат нататък - военното съсипване на Грузия беше лесната част от уравнението. Москва обаче загуби информационната война и светът припозна в нея стария агресор.
Истинската опасност от това да имаш контролиран медиен пазар, както е в Русия, е, че той лесно става платформа на пропаганда както за вътрешно, така и за външно ползване.
"Основната причина да не успяваме да обясним руската гледна точка е, защото през последните години спряхме комуникацията с външния свят. Говорим единствено със себе си", констатира Борис Долгин, главен редактор на polit.ru.
Двете полурепублики
Войните в бившия СССР, както сочат примерите, са много лесни за започване и твърде твърде трудни за приключване. Русия хвърли горещия картоф обратно на Абхазия и Южна Осетия, като поиска те да определят бъдещето си чрез референдуми.
Това обаче, както Кремъл прекрасно знае, може да предизвика ефект на доминото в район, където се намират републики като Чечения, Ингушетия и Дагестан. Дори Москва да признае независимостта на двете провинции, това ще трябва да бъде направено и от други държави в Европа, а такива изгледи засега няма.
"Ситуацията в Южна Осетия по всичко напомня тази в Косово, но изходът ще бъде друг", смята Сергей Арутюнов - директор на отдел "Кавказ" в Руската академия на науките. "Симпатиите на света ще са по-скоро с Грузия, отколкото с Русия, и ако на Сърбия й наложиха откъсването на Косово, което бе признато спокойно от света, това няма да се случи с Южна Осетия."
Удобно в тази посока би било доказването на геноцид над осетинците от страна на Грузия - нещо, с което Русия активно се зае.
Това, че полският, украинският, литовският и естонският президент пристигнаха в Тбилиси, за да изкажат подкрепа за Саакашвили, беше показателно за позицията, която съседните на Русия страни заеха. Вестник "Комерсант" я нарече санитарен кордон.
Тази седмица полски преговарящи отлетяха за Вашингтон, където подписаха за разполагането на части на ПРО на САЩ на територията си в замяна на доставката на ракети "Пейтриът" и 100 американски военни, които да оперират с тях.
Дори най-послушният руски съюзник в Европа - Беларус, не зае очакваната позиция и замълча, явно размишлявайки над видяното, предизвиквайки по този начин яда на Москва.
Същото направиха и държави извън Стария континент като Казахстан, който има 30% руско население и тръбопроводи, отиващи към Китай.
САЩ и ЕС пък останаха в позицията на наблюдатели на руската инвазия и ако за европейците това не е нещо ново, американците определено не обичат да се чувстват така. Джордж Буш и държавният му секретар Кондолиза Райс използваха най-суровия език от края на студената война насам.
Буш предупреди Русия, че ако не се изтегли от суверенната територия на Грузия, рискува мястото си в "дипломатическите, политическите, икономическите и структурите на сигурността на XXI век".
Членството в Световната търговска организация например, което зависи от одобрението на Украйна, САЩ и за руско съжаление Грузия, очевидно се отдалечава във времето, а Г-7 направи няколко бързи заседания, без да вика Русия.
Изолацията, в която изпадат в последните години, подхранва гнева на новите руски лидери. Грузинската война ще засили това чувство до нови висоти.
Скритото лице на Русия
Така Европа очевидно има проблем. "Целта на новата руска студена война", каза в интервю за "Капитал" дни преди избухването на конфликта Едуард Лукас - журналист от сп. "Икономист" с дългогодишен опит в Русия, "е да контролира напълно региона, който разглежда като своя сфера на влияние."
През 2007 г. руски военни части близо до границата с балтийските държави отиграха операция по "спасяването" на рускоговорящи части от населението на тези държави, като в това се включваше окупиране на летищата и пристанищата, за да се попречи на изпращането на военна помощ от страна на НАТО.
Такава операция, разбира се, е изключително слабо вероятна именно заради членството на Литва, Латвия и Естония в НАТО. Други обаче имат съвсем сериозни основания за притеснение.
Москва вярва например, че Украйна ще бъде фатално разделена относно членството в НАТО и източната част от сраната няма да приеме такова решение. "Комерсант" преди време цитира думите на Путин пред американския президент Джордж Буш, че "Украйна дори не е държава. Част от нея е Източна Европа, а друга значителна част й дадохме ние".
Подсилването на противоречията и дори разцепване на Украйна в този смисъл би било "честна игра" според правилата на Кремъл. "Украйна е следващата политическа фронтова линия. Шансовете на Грузия за НАТО са разрушени, но на Украйна не са, така че очаквайте напрежение", казва Попеску.
Първото напрежение ще възникне около руския флот, който тръгна от Крим, за да блокира Грузия, и така направи Украйна косвен участник във враждебни бойни действия. Страната отказа да приеме руските кораби обратно и ако Русия се опита да ги върне, противопоставянето е реална възможност.
"Те провокират насилие в съседна държава и под претекста защита на руското население използват сила. Този сценарий може да бъде повторен и в Крим", каза пред "Капитал" професор Юри Федоров - един от най-известните специалисти в тази област. Азебрайджан, където според експерти Русия поощрява сепаратистки движения, е в същата ситуация.
"Посланието, което Москва изпраща с инвазията в Грузия, не е насочено към Вашингтон и Брюксел, а към столиците на другите държави от бившия СССР и към самите руснаци - Русия вече не е на колене", каза в своя коментар Даниел Кимидж от радио "Свободна Европа".
Основният проблем на философията на Кремъл е, че вижда събитията като игра на победители и губещи, а не като партньорство, от което всички да печелят. За ЕС, който изповядва решаване на проблемите със съседите си, като говориш с тях, руското поведение е брутален прозорец в различна ера. Федоров смята, че "с действията в Грузия, Русия разкри истинското лице на своята външна политика и политика по сигурността, която изобщо не е продуктивна".
Единственият адекватен отговор може да дойде от Европа. "Европейското нежелание да се ангажира с конфликта в Абхазия и Осетия в продължение на дълги години окуражи и Русия, и Грузия да търсят разрешение със сила. Ако това нежелание за ангажираност остане факт, ще продължи и дестабилизацията на региона", казва Андрю Уилсън от Центъра за изследване на Източна Европа и Европейския съвет за външна политика.
По-силен интерес към Украйна, Молдова и Азербайджан ще бъде добро начало за ЕС. Грузия също не може да бъде изоставяна. С действията там Русия доказа, че има много скрити рани, за които иска да си връща. Европа трябва да се постарае да ги излекува, за да не допуска повече войни.
