С поред социологическо изследване - извършено от социологическия екип на институт "Отворено общество" в края на миналата година - доверието на българските граждани във валутния борд е много по-високо отколкото доверието в парламента, правителството, съда, прокуратурата и т.н. Освен че имат доверие в борда, гражданите също така масово го подкрепят като важна основа за стабилността. Очевидно е, че българите съвсем ясно разбират важността на финансовата и икономическата стабилност.
Подкрепа за някакви икономически експерименти, които да рискуват стабилността, няма. И това не е учудващо - все пак, само преди 12-13 години изживяхме една от най-тежките икономически и финансови кризи, които са се случвали по света.
И изглежда сме извадили правилните поуки от тази криза. Едва ли някой политик ще си позволи да тръгне срещу този консенсус за необходимостта от стабилност - съответно политическият риск е по-малък.
Запазването на финансовата стабилност е най-важно, но благодарение на 12-годишната успешна практика и благодарение на силната обществена подкрепа това е и най-лесната част от антикризисната политика. Просто управляващите трябва да се въздържат от твърде неблагоразумни действия.
Ползата от макроикономическата стабилност е огромна. Виждаме напоследък как страни, в които стабилността е загубена, страдат много силно.
В Унгария намаляват държавните разходи, заплатите и пенсиите. В Латвия намалиха заплатите с 25% от 1 януари, замразиха пенсиите и съкратиха много разходи от бюджета. В допълнение на това, и двете страни имаха нужда от големи заеми от МВФ, за да закрепят положението. Нестабилността и неблагоразумните политики струват скъпо.
И ако запазването на стабилността е ясен приоритет за политиката, няма такъв консенсус за това какво да се прави срещу рецесията.
България е малка и отворена икономика. Износът на страната е сравнително висок, а голяма част от него е насочена към Европейския съюз. Притокът на инвестиции също е сравнително висок до момента и също голяма част от него е свързана с Европейския съюз.
С други думи, страната ни е доста обвързана икономически и финансово с ЕС.
Да, обаче, Европейският съюз вече е в рецесия, а финансовата му система изпитва проблеми и достъпът до финансиране е труден. Обвързаността ни с ЕС означава, че и България ще бъде засегната от рецесията в другите европейски страни.
Нашият износ по-трудно ще намира пазари в Европа, а европейските инвеститори ще имат по-малко желание и по-малки възможности да инвестират в чужбина, включително и в България. Доколкото нашата икономика се движи основно от износа и от притока на чужди капитали, тя ще бъде засегната (и вече е засегната).
Само преди няколко месеца прогнозите за ЕС и за световната икономика бяха сравнително оптимистични - да, известно забавяне и може би кратка рецесия, но бързо възстановяване след това.
Днес прогнозите са далеч по-негативни, те включват рецесия във всички развити страни, както и в Източна Европа, Русия и др. Не знаем какви ще са прогнозите след няколко месеца, но ако продължава сегашната тенденция, може би те ще са по-негативни.
Всичко това обещава "интересна" година с много предизвикателства пред икономическата политика. Предизвикателства, които включват не символично намаляване на разходите за коктейли и коледни тържества, а вероятно необходимост от реално съкращаване на реални разходни програми.
Много министри ще трябва да осъзнаят, че не могат да излязат от кризата чрез харчене на пари - просто защото наличието на криза означава, че пари няма да има.
И тъй като кризата идва в България основно чрез по-слаб износ и по-малък приток на капитали, натам трябва да се насочат и основните антикризисни усилия. Не харчене на пари (както планират управляващите), а създаване на по-добри условия за привличане на инвестиции и увеличаване на конкурентността на икономиката.
Много пъти сме го казвали и сега отново за това ще стане дума - по-добра бизнес среда, по-ниски данъци и по-бързи икономически реформи. Думата реформи не звучи много привлекателно преди избори, но това ще трябва да се преглътне, ако искаме кризата да е по-лека.
Блогът на Георги Ангелов: georgiangelov.com
