О т Арабия до пиаца "Сан Марко"
Славата на арабските кафенета била пренесена в Европа чрез венецианските търговци през 1615, точно навреме, за да бъде завършен триумвиратът на топлите напитки на Стария континент - шоколадът стъпил в Европа през 1528, а чаят - през 1610.
Първото европейско кафене било открито именно във Венеция през 1683, следвано малко по-късно от легендарното Кафе Флориан, открито през 1720 на пиаца "Сан Марко", което все още предлага кафе.
Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то се превръща в елемент от ежедневието им.
Става и тема на редица театрални представления, като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе".
Дълго време търговци, пътешественици и дипломати се опитвали тайно да пренесат и засадят в Европа ценните семена. През 1616 пръв постигнал заветната цел холандецът Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока.
Завръщайки се в родината си, той посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях и отгледал от тях няколко фиданки кафе арабика.
Холандците започнали да култивират кафе в Индия (първите зърна били пренесени в Азия от Йемен от мюсюлманските преселници).
През 1699 започнало отглеждането на кафе в днешна Индонезия и скоро холандските колонии се превърнали в главен кафе снабдител на Стария континент.
Християнска напитка или дяволска чернилка
Някои висши католически сановници се опитали да забранят кафето, като го обявят за отвара на неверници, но папа Климент VII му дал благословията си.
Според историята свещениците твърдели, че "кафето е сатанинско дело, клопка на дявола и християните рискуват да се хванат в нея и за изгубят душите си".
Те се аргументирали с факта, че дяволът бил забранил виното на своите последователи, защото било благословено от Христос и използ-вано в светото причастие, а в замяна им бил дал тази дяволска черна смес, която наричали кафе.
Папата обаче решил сам да проучи въпроса и поръчал да му поднесат една чашка.
Опитал кафето и казал: "Тази сатанинска напитка е толкова хубава, че ще бъде жалко да я оставим единствено на неверниците. Ще се пошегуваме със сатаната, като я благословим и я превърнем по този начин в християнско питие."
Кафенетата никнели като гъби из цяла Европа и през XVIII век се превърнали в средища на интелектуалци и места за обмяна на идеи.
Първият контейнер
Габриел Матьо де Клиу, офицер от френската флота, служещ в Мартиника, си поставил за цел да пренесе кафето от Франция на американския континент.
След отпуск в Париж Габриел се сдобил, както разказва сам, по нелегален начин с кафеен храст, който поставил в стъклена кутия, за да го транспортира безопасно до Америка.
Според дневника на офицера плаването не било от лесните: пирати от Тунис се опитали да нападнат кораба, силна буря ги връхлетяла и накрая при сбиване на Матьо с друг пасажер се отчупил един клон от храста.
При това на кораба имало режим с оскъдни дажби на вода, но самоотверженият французин поделял своята с малкия товар.
Дойдох, опитаха ме, победих
Ценният товар достигнал своята цел и храстчето било пресадено в Пребер, където за неговото култивиране се грижели роби.
През 1726 получили и първата реколта от кафе. А през 1777 в Мартиника вече растели между 18 и 19 милиона кафеени дръвчета.
Иначе първите сведения за потреблението на кафе на новия континент датират от 1668 г.
Много бързо след разпространението на ароматното растение там жанрът кафене станал популярен в Ню Йорк, Филаделфия и Бостън.
Холандците първи помислили за изгодата от създаването на нови кафеени плантации в Централна и Южна Америка.
След Мартиника новата ценна култура стигнала първо до холандската колония Суринам, после във Френска Гвиана и Бразилия.
Англичаните пък го пренесли и в Ямайка, където днес се отглежда един от най-прочутите и скъпи гурме видове кафе, Blue Mountain.
Когато в средата на XIX век странна болест нападнала растенията в плантациите на Югоизточна Азия, Бразилия изплувала като главен световен производител на кафе - позиция, която пази и до днес.
