В началото на 70-те години Спартак Нгела заговори открито против сталинисткото правителство в Албания. Той прекара 14 години в затвора, задето си позволи такава свобода, пише в кореспонденция от Тирана Адам Танър от Ройтерс.
Днес като член на парламента той се бори за отваряне на досиетата на тайната полиция "Сигурими" 18 години след като режимът на Енвер Ходжа, най-твърдолинейният комунистически режим в Европа, рухна.
"Искам да се отворят всички досиета на тези агенти, на тези шпиони, всеки от които е замесен в държавния терор", каза той страстно в албанската столица Тирана. "Без "Сигурими" Енвер Ходжа беше нищо. Тайните служби бяха неговата дясна ръка."
Години след като другите бивши комунистически страни в Източна Европа решиха въпроса с досиетата на тайните си служби, Албания тепърва се заема със записите на "Сигурими".
След падането на комунизма тази балканска страна постигна огромен напредък. Пътищата на Тирана, където частните коли някога бяха забранени, сега имат редовен трафик, а строителният бум в цяла Албания дава ново лице.
Но докато страната се стреми към членство в НАТО и мечтае да се присъедини към Европейския съюз, миналото все още хвърля сянка.
"Това е една несвършваща сапунена опера от първия ден на падането на комунизма", каза в интервю Еди Рама, кмет на Тирана и лидер на опозиционната социалистическа партия. "Комунизмът в Албания беше като атомна бомба за съзнанието на хората. Експлозията отшумя, но радиацията още нанася вреди."
По време на сталинисткото управление секретните служби са имали 800 щатни служители, включително агенти и чиновници, според бивш ръководител на "Сигурими", който не иска да бъде назован. Те разчитали още и на огромна мрежа от неплатени информатори, някои от които били принуждавани насила да помагат за шпионирането на съгражданите им.
"Защо сътрудничеха те? Правителството беше наистина могъщо тук", казва бившият ръководител, който надзиравал мрежа от информатори в Тирана и на други места. "Нямаше пари изобщо, всичко се градеше на идеологически принципи, морален дълг за възмездие за нечии грешки."
Изглежда никой не знае точно колко албанци са работели като информатори или помагачи на "Сигурими", но депутатът Нгела оценява, че са били включени 17 процента от населението. През 60-те години на миналия век един комунистически лидер беше казал веднъж, че един от всеки четири души е бил информатор.
Засега повечето управляващи не са привърженици на отварянето на всички досиета, система, използвана в бившата комунистическа Източна Германия.
Албанските досиета бяха отворени селективно преди изборите през 1996 г., което позволи внимателен подбор на потенциалните кандидати, но не бяха
установени постоянни правила. "Аз съм против отварянето на всички досиета", каза за Ройтерс премиерът Сали Бериша.
"Ние бяхме провинциално общество. Ако отворим всички досиета, това ще създаде големи проблеми. Аз съм за отварянето на досиетата на тези, които са избрани, и на хората на високи постове."
"Това не се прави, за да се търси отговорност (на хората). Важното е да се приключи с тази тема."
Един въпрос усложнява пълното разбулване на досиетата на действащите политици, някои от които могат да бъдат притеснени от изваждането на кирливите им ризи.
"Истината е винаги много важна за демокрацията и за бъдещето и всичко, което трябва да се прави с истината, е да бъде разбулена", каза в интервю архиепископ Анастасиос Янулатос, глава на албанската православна църква.
"И не забравяйте, че тези, които ръководят в момента, не са стигнали до ръководството изведнъж", каза той, намеквайки за тяхната ангажираност в комунистическото минало. "Те са родени тук и са били тук преди 1990 г. Това означава, че са родени в друга атмосфера, в друга идеологическа среда."
Нгела обвини премиера Сали Бериша в предаване на хора по времето, когато е бил член на комунистическата партия. В интервю Бериша отрече той или някой от членовете на неговия кабинет да имат някакви връзки с тайните служби и добави, че ако някой е имал, не би бил в неговото правителство.
Под въпрос е и пълнотата на архивите на тайните служби. Правителствени служители и външни експерти казват, че част от тях вече били унищожени. Освен ръкописните досиета съществува още и регистър с имената на информаторите, кодовите им имена и колко дълго са сътрудничили, каза бившият ръководител от "Сигурими".
"Никой няма да може да разбере точно какво са направили тези хора", каза той. "Както и да е, обществото няма да ги наказва днес. Много от тези хора имат принос към страната си."
Елса Балаури, изпълнителен директор на Албанското сдружение за правата на човека, изрази разочарование, че гражданското общество не обръща повече внимание на този въпрос, но каза, че очаква парламентът да приеме някакъв закон. "Не знам каква част от него ще бъде реализирана", добави тя.
