И зправен до входната врата на къщата си, Баларабе Идрис гледа с погнуса към земята: пластмасови пликове, амбалажна хартия, остатъци от риби, а над тях се вият рояци мухи и маларийни комари.
Най-големият град в Северна Нигерия - Кано, е гигантска боклукчийска кофа под открито небе.
"Всеки ден е така. Хората изхвърлят всякакви отпадъци направо на земята. В квартала няма сметище", разказва Баларабе. В жегата вонята става още по-непоносима.
Гледката е същата почти навсякъде в града с 5 млн. жители, без да се броят близо около милион приходящи, които идват всеки ден на работа или да търгуват.
"Всеки ден Кано произвежда около 2725 тона боклуци, но успяваме да съберем едва 800. Останалите са пръснати по улиците", твърди Гарба Юсуф, комисар (министър) на околната среда в щата Кано.
Според него това е най-страшното екологично предизвикателство, а заплахите за общественото здраве са полиомиелит, малария, тиф, диария, холера и т.н.
"Когато говорим за управление и преработка на боклука, проблемът е троен: първо човешкият фактор, второ политическата воля и накрая наличните ресурси - човешки и материални", обяснява Хасам Муса Кари, директор на службата за събиране и преработка на отпадъците в Кано.
Според него най-големият проблем са хората: те изхвърлят боклуци навсякъде и смятат, че правителството и общината са длъжни да ги събират.
Общината е засипана с планини от боклук. Тя разполага със 70 камиона, от които 12 са негодни, с 3942 боклукчии и годишен бюджет от 3,5 млн. долара. Теоретично в града има 400 центъра за складиране на отпадъци и четири сметища.
"Нямаме избор. Хората изхвърлят боклуци където им падне, защото няма определени за това места", казва и Салису Ахмад, изтърсвайки усърдно чувал за смет в мръсна локва зад къщата си в стария град - плетеница от тесни улички, недостъпни за боклукчийските коли.
Преди шест години общинските власти създадоха компания за преработка на боклука в торове и биогорива, но по неясни причини тя бе закрита още преди да започне да действа.
През 2004 г. на същите власти им хрумна да купят 500 магарета, с които да събират и извозват сметта от стария град. Жителите и опозицията обаче веднага се възпротивиха и идеята беше изоставена.
"Можехме да използваме магарета, за да влизаме в уличките, където не могат да се движат камиони. Така се прави например в Саудитска Арабия и Чад и ние смятахме, че идеята е добра. Опозицията обаче ни нарече реакционери и правителството на щата беше принудено да се откаже", продължава Кари.
Жители на града разказват пред АФП, че решението с магарета е абсурдно: "Трябва да се купят, но след това да се хранят, да се паркират, а и на всичкото отгоре ръсят нечистотии. По-добре да си вземем ръчни колички", настоява екоактивистът Игири Уест.
През 2005 г. правителството направи друго предложение: да наема хлапаци, които да събират изхвърлените из града пластмасови торбички, закачени по огради и клони на дървета, за да бъдат рециклирани.
"В град, който произвежда всеки ден стотици тонове боклук, събирането на няколко килограма не е никакво решение. Затова нищо не се променя", заключава Игири Уест.
