Погледнато сумарно, активите на българската държава са разпродадени средно за 20% от стойността им, като в близо половината от случаите разминаването е още по-драстично. Най-честата защитна схема е: никой не даваше повече.
Наблюдава се влошаване на финансово-икономическото състояние на голяма част от неприватизираните предприятия, натрупване на задължения към държавата, осигурителните фондове, увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, задълженията към работниците и служителите в тях. В много от дружествата с 50 и повече процента държавно участие се наблюдават опити за продажба на продукция под нейната себестойност, като целта е умишлено водене на дружеството към фалит. Голяма част от държавните активи представляват машини и съоръжения, които са морално и физически остарели. Това прави произвежданата от тях продукция неконкурентноспособна.
Друг сериозен проблем, който оказва негативно влияние върху ефективното управление на държавните активи, е липсата на реален конкурентен пазар в енергетиката, в телекомуникационния и в транспортния сектор. В голяма част от дружествата представителите на държавата в органите на управление не упражняват ефективен контрол върху дейността на изпълнителните членове. Практиката до момента показва, че липсват ясни и прозрачни правила и критерии, по които се избират одитори, застрахователи, обслужващи банки, доставчици и дистрибутори за държавните предприятия.
Много често ръководителите на държавните дружества заобикалят Закона за обществените поръчки, което е възможно поради нормативни неуредици и празноти в законодателството. Липсата на ясни и прозрачни правила и процедури при приватизацията на държавните активи може най-лесно да се онагледи с продажбата на хотели, обособени части от "Слънчев бряг" АД:
Осъществени продажби на хотели от министъра на търговията и туризма за периода 1998-1999 г. чрез преговори с потенциални купувачи или чрез конкурс: 63 броя хотели с обща леглова база 16 468 легла и обща продажна цена 75 527 875 лв., или 4586 лв. на легло.
Осъществени продажби на хотели от Агенцията за приватизация през месец септември 2001 г. чрез търг: 12 броя хотели с обща леглова база 2472 легла и обща продажна цена 72 068 000 лв., или 29 154 лв. на легло.
Разликата в продажните цени е 6,4 пъти. А разковничето за постигане на максимална цена е само в четири букви: Т-Ъ-Р-Г.
Защо тази процедура, регламентирана както и останалите в Закона за преобразуване и приватизация, беше неизползвана?
Други примери:
Министерство на транспорта и съобщенията. От 145 000 000 лв. приходи, съгласно договорите за приватизация за периода 1994-2001 г. едва 33 000 000 лв. са изплатени в брой.
Останалата част са изплатени с другите разрешени от закона платежни средства, като не са отделяни дружествата, които са били подходящи за касова приватизация. Продавани са на РМД-та, които са довели дружествата до изключително лошо финансово състояние.
Нашето правителство предприе мерки за прехвърляне на дружества с добри финансови показатели в списъка за касова приватизация - "Вагонен завод"-Дряново, "Завод за стоманобетонови конструкции"-Свищов.
"Български корабен регистър"ЕАД-Варна беше продаден с повече от 1 000 000 над обявената сума след поискана корекция на цената от страна на новия екип на МТС. Някои от показателите на това дружества са: коефициент на ликвидност 11, налични парични средства - 600 000 лв.
"Хемус"ЕАД е приватизирано от Агенцията за приватизация без съгласуване с МТС. Предстои проверка на сделката.
Друг интересен феномен, на който се натъкваме, е липсата на следприватизационен контрол. Оказва се, че след извършените приватизационни сделки, повечето от фирмите купувачи не са спазили клаузата да повишат броя на работните места и да вложат залегналите в договора инвестиции. От 123 сделки, сключени в периода 1997-2000 г., 62 дружества не са изпълнили задълженията си за броя на работните места, 37 дружества не са изпълнили задълженията си за инвестиции, поети с приватизационните договори, например: "Ер Добруджа инвест" АД, Добрич; "Авто инвест Вършец" ООД; "Транс Раднево" АД, Раднево; СД "Братя Бееви", Костенец; "ЕЕГ" АД, Костинброд.
Комисията за следприватизационен контрол започна усилена работа, като се разглеждат и молби, постъпили през 1999 и 2000 г., поради нерешаването им навреме. Установи се, че липсват вписвания за ипотеки върху имуществото на дружествата и не е гарантирано вземането на държавата по приватизационните сделки. Не са начислявани неустойки - предстои да бъде установено дали са изтекли давностни срокове и има ли възможност да бъдат предявени вземанията.
Четири години не бяха достатъчни на правителството на ОДС да осъществи приватизацията на структуроопределящи дружества - БТК, БМФ, БРП, ДСК, "Биохим", ЦКБ, ДЗИ, "Булгартабак холдинг", "Булгаргаз", енергийния сектор. За тях е открита процедура от две години, но няма стратегия, не е проведен и конкурс за избор на консултант. Предстои съставянето на работна група за определяне на конкурсните условия за избор на консултант. В същото време БМФ има влошаващи се финансови резултати - оперативна печалба от 3% за деветмесечието на 2001 г., а нетна печаба - 0,1%, стар корабен парк, липса на инвестиции.
Министерство на земеделието и горите:
Раздържавяването на предприятията със 100% държавно участие в системата на МЗГ се е осъществявало под прякото ръководство на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов, ресорния му заместник Георги Каркъмов, директорите и експертите на дирекция "Приватизация, преструктуриране и държавно участие" Стоян Христов и Анелия Митова. Приватизацията се е осъществявала по безпринципен начин, облагодетелстващ отделни хора и кръгове и ощетяващ държавата. В МЗГ са сключени общо 519 броя приватизационни сделки, 401 от които за цели предприятия и 118 - за обособени части. При раздържавяването превес е даден на т.нар. приватизация чрез РМД, чрез което плащаната цена за дадено предприятие е била десетократно по-ниска от реалната.
Държавните предприятия от холдингов тип - в горското стопанство, системата на "Сортови семена" и "Водно стопанство" и др., са преобразувани в еднолични дружества със 100% държавно участие. В директорските съвети на тези предприятия са били назначавани държавни служители от дирекция "Приватизация, преструктуриране и държавно участие".
Като пример за това са:
Участието на директорката на дирекцията Анелия Митова в приватизацията на "Горпром" ЕАД - гр. Девин, и "Чумерна" ЕАД - гр. Сливен;
Участието на началник-отдел "Следприватизационен контрол" - Светла Свиленова, в приватизацията на "Перивол" ЕАД - гр. Разлог;
Обявяването в ликвидация на държавни предприятия, чрез умишлено лош мениджмънт, източване до нарастваща задлъжнялост към доставчици и държавни институции се е правело с цел облагодетелстване на определени кръгове за закупуването им по балансова стойност, значително по-ниска от реално пазарната;
38 е броят на дружествата от системата на МЗГ, обявени в несъстоятелност към 28.11.2001 г.;
18 са дружествата от системата на МЗГ, обявени в ликвидация към 26.11.2001 г.;
12 е броят на сключените договори за продажба на мажоритарни пакети дялове/акции до 30.10.2001 г.
Приватизацията бе основният и последен значим резерв на България. Чрез постъпленията от нея страната ни можеше да изплати външния си дълг, да подобри финансовото си състояние с близо $ 1 000 000 000 годишно. Това не се случи.
За сравнение: Унгария намали трайно размера на външния си дълг за последното десетилетие.
