"Последният изстрел" е заглавието на статия в днешния брой на германското седмично списание "Шпигел". Тя е посветена на разстреляните по българо-гръцката граница до 1989 г. източногерманци, опитали се да избягат на запад.
"Те са забравените жертви на Берлинската стена. Тъй като германо-германската граница им се е струвала прекалено опасна, гражданите на ГДР предпочитали да бягат на запад през България. Най-малко 18 са били разстреляни: безскрупулно, също както в германската погранична зона на смъртта", пише в карето под заглавието на статията.
"Шпигел" за пореден път поставя индиректно въпроса, защо смъртта на бегълците от ГДР през българската граница остава безнаказана.
Един от тях е бил 19-годишният Михаел Вебер, убит на 14 юли 1989 г., само четири месеца преди падането на Берлинската стена, само на 150 метра от гръцката граница.
В статията се поставя под съмнение, доколко граничарят е спазил указанията за предупредителен сигнал и било ли е изобщо необходимо да се стреля.
Причината за съмненията е в открития протол на ръководителя на съдебна медицина в българската армия по това време: куршумът е бил изстрелян на разстояние от метър и половина - два.
В статията на "Шпигел" се казва: "Михаел Вебер е един от последните бегълци от ГДР. Той умира и никой освен родителите му, не е трябвало да знае как е загинал. Смъртта му остава безнаказана.
Вебер, както и хиляди други източногерманци вярвал в това, че да преминеш нелегално през българската граница е по-лесно отколкото през границата на ГДР. Повечето от тръгналите по този път се провалят. Може би двайсетина от тях не оцеляват при опита си за бягство.
Това е една забравена брутална част от германската и европейската история, с която обединена Германия се справя мъчително, още повече пък - постсоциалистическа България.
Тази тема се нуждае от документи, архиви и от хора, които искат да знаят, какво пише там", отбелязва "Шпигел". И цитира бившата журналистка Екатерина Бончева, сега член на Комисията по досиета в София с незавършеното изречение: "Законът казва: отворете досиетата, но в действителност...."
"Шпигел" вмята иронично, че германският политолог Щефан Апелиус, който изследва темата за разстреляните по българо-гръцката граница източногерманци, разполага с повече архиви по тези случаи отколкото българската комисия за разсекретяване на досиетата.
"Шпигел" пише по повод наивните представи на източногерманците избрали бягството през българската граница:
"Никой не е знаел, как точно е изглеждала тази граница и къде точно е минавала. Пътеките към нея са били оплетени, картите - фалшифицирани.
Земята преди границата е била с очертани с вила ивици, за да могат да се виждат следите. Триметровите ограждения може ли да бъдат лесно прескочени. Така беглецът мислел, че вече е от другата страна в чужбина, на сигурност.
В действителност обаче при допир огражденията алармирали най-близкия граничен пост. До истинската граница оставали цели два километра. Обикновено дотогава граничарите вече залавяли беглеца. И се е стреляло: бързо и брутално.
Граничарите получавали награда, обикновено отпуск, за всеки беглец, когото са успели да спрат. При това те не само "имали право", но и били "длъжни" да използват оръжието си.
След еднократно предупреждение и еднократен изстрел във въздуха граничарят трябвало да стреля по целта. Ако се вярва на тези, които все пак оцелели при бягството си през тази граница, предупрежденията за стрелба не се прилагали на практика", пише списание "Шпигел".
В края на статията се описват напразните опити на майката на Михаел Вебер да потърси по съдебен път в България наказание за разстрела на сина си.
В началото на април т.г. Комисията по досиетата за първи път представи официална информация за убити от български граничари граждани на някогашната комунистическа ГДР, които са опитали да пресекат българската граница, за да избягат в Гърция, Турция или Югославия.
