Спектакълът беше представен за първи път във Франция на фестивала в Авиньон, пише "Интернешънъл хералд трибюн" в обширна статия.
Съчетание на истина и измислица, на реално и въображаемо,
"Битие 2" е чудата проява на театър
на разграждането, което идва от сърцето на бившия Източен блок. Това е видение на оцелели, посетени от библейски образи и кошмарни спомени за годините на диктатурата.
38-годишният българин Галин Стоев, който от четири години работи в Белгия, а преди това и за "Комеди Франсез" в Париж, предвижда турне с постановката в Канада.
Първоначално режисьорът възнамерявал да постави "Битие" в родината си, но това се оказало технически невъзможно. Затова го направил в Белгия.
Театърът в Лиеж му предложил копродукция. Пиесата се играе всеки ден в продължение на две седмици. Поканени били да гледат директори на театри и на фестивали, сред които и един от селекционерите на прочутия Авиньонския фестивал.
Текстът на "Битие" е представен от името на двама автори - Иван Вирипаев и Антонина Великанова - бивша учителка по математика, сега пациентка на психиатрична клиника в Москва.
тайния смисъл на шекспировата фраза
"Целият свят е сцена и ние сме актьори".
След което тя решава да напише пиеса и я изпраща на Вирипаев с молба да я постави. Той започва да я доработва и да си кореспондира с авторката.
В резултат се получава нещо съвсем различно - Иван запазва като основа текста на Великанова, дописва пролог и интермедии между сцените и добавя част от нейните писма.
На ниво сюжет е ползвана Библията - бягството на Лот и неговата жена от Содом, когато ангелите ги предупредили да не се обръщат, но жената не ги послушала и затова била превърната в колона от сол.
Цялата пиеса представлява нескончаеми диалози между жената на Лот и Бог. Тъй като в Библията единствено жената на Лот си няма име, а там дори робите имат имена, Антонина Великанова й дава своето име, а на Бог - името на своя лекуващ лекар Аркадий Илич.
Стоев нарича пиесата важно предизвикателство, което открива ново пространство за публиката. Той е доволен от реакцията на зрителите в Авиньон.
"Тя вълнува хората. След представлението зрителите бяха завладени и не можеха да анализират това, което бяха видели. Точно това искахме", казва той.
Стоев е убеден, че
театърът на бъдещето не се отнася към зрителя като потребител,
който съзерцава завършено произведение на изкуството в музей.
Този театър по-скоро предлага нещо незавършено, така че зрителят сам да поеме отговорността да създаде свое собствено представление.
Винсен Лекуйер изпълнява ролята на Господ/Анализаторът, а Антоан Опенхайм се превъплъщава като Иван/Пророк Иван.
Музиката на Саша Карлсон се изпълнява от Мелани Еврар, Марин Хорабчевски и Мишел Ламбер.
Галин Стоев и Иван Вирипаев се запознават през 2001 г. "Битие 2" е третият текст на Вирипаев, който българинът поставя.
Преди години по "Сънища" той създаде спектакъла "Археология на сънуването", а след това направи "Кислород" в софийския "Театър 199".
Самият Вирипаев, роден в Иркутск, Сибир, е много провокативен - в Москва той е играл в постановката и там не могат да си представят този текст без него.
В момента Стоев работи по френския превод на последната пиеса на Вирипаев - "Юли". Театърът на Вирипаев представя нов подход, защото реалното представление не се случва на сцената, а по-скоро в главите и телата на зрителите.
"Гледам на актьорите като на работници,
чиято задача е да изградят лабиринт и да предложат на зрителя възможност да създаде свое собствено представление, свой собствен вътрешен пейзаж", твърди режисьорът.
"Театърът на бъдещето не е театърът, който се отнася към зрителя като към консуматор, който се чуди дали да си купи някое произведение на изкуството от музея.
Той по-скоро ще предлага нещо незавършено, така че зрителят сам да поеме отговорността да създаде свое собствено шоу", казва Стоев пред "Интернешънъл хералд трибюн".
"Работата ми е да накарам всички като Антонина Великанова да съществуват естествено на сцената, макар че всичко е изчислено. Добрият режисьор е режисьорът, който изчезва от сцената", добавя Галин Стоев.
