Н ачалото на учебната 2005 г. се отличава с някои особености. Всъщност всяка учебна година посреща учениците и студентите с нещо ново. Какво е по-различното тази година в някои европейски страни ще научим от днешните Европейски акценти.
В Русия учебната година започна с церемонии в памет на жертвите от Беслан. В трагичните събития загинаха повече от 300 души, близо половината от които деца.
Заради тази трагедия, но и заради социалното напрежение в Русия, властите обявиха нови мерки за сигурност в руските училища.
3 500 полицаи бяха мобилизирани на първия учебен ден само в Москва. Пред училище в центъра на града полицията забрани достъпа до сградата дори на родителите на децата.
Самоличността на всички влизащи в училището бе грижливо проверявана, включително и тази на преподавателите. Тъжните церемонии в памет на жертвите от Беслан допълнително натегнаха обстановката.
Властите очевидно са твърдо решени да засилят мерките за сигурност в училищата. Една от мерките предвижда най-късно до пет години във всички училищни сгради в Русия да бъдат монтирани охранителни камери и алармени системи.
Пресата обаче е скептична и побърза да попита дали е достатъчно да снимаме похитителите, за да ги спрем. Освен това не е ли по-добре да се инвестира в друго, например в заплащането на учителите. Защото средното възнаграждение на руски преподавател е 300 долара, а по всеобщото мнение това е недостатъчно.
Според официални данни в страната има недостиг от 50 хиляди преподаватели, главно по математика, физика, спорт и най-вече по чужди езици.
По отношение на последното, хората предпочитат да работят като преводачи и често намират добре платена работа в западни компании. Затова и през юни учителите се обърнаха с писмо до президента Владимир Путин с искане за удвояване на заплатите им, което между впрочем ще бъде направено за лекарите и медицинските сестри.
Учебната година в Полша започва със 160 хиляди деца по-малко.
В страната се наблюдава демографски срив, който води началото си отпреди 10-15 години. Това доведе до закриването на паралелки.
В Гнайск Пьотр и Ян, съответно на 10 и 12 години, се явиха с плакати пред училището си, за да го защитят. За него бе взето решение да бъде закрито.
Всъщност тази съдба очаква още 500 училища в страната. Причината е липсата на достатъчно деца, които да учат в тях.
Вместо да бъде намален броят на учениците в един клас и това да се използва, като се обръща повече внимание на всеки ученик поотделно, полското министерство на образованието реши да затвори сгради, където има записани по-малко от сто деца.
Мярката допълнително подчерта неравностойното положение на селото спрямо града. В Полша 25 % от населението живее в извънградските зони.
От тях близо 5 милиона деца са ученици, от общо 6,7 милиона първокласнци тази година. Закритите училища са главно в селските райони, а местните общини нямат средства, за да ги поддържат сами.
Така се стига до парадокса в градовете бройката на учениците в клас да надхвърля понякога 40 души, а децата от селата да трябва да изминават дълги разстояния, за да отидат в училище, което е препълнено.
Затова учители и родители обединиха усилия. Така, например бе спасено училището, с което започна разказа ни за Полша. Борбата за всяко едно застрашено училище ще се повтаря всяка година, докато не бъде намерено решение на проблема.
Френските ученици трябва да могат да пеят Марсилезата, ако искат на влязат в колеж.
Това изискване постави министерството на образованието, което от тази година направи изучаването на националния химн и неговата история задължително.
Срещу това решение обаче се надигнаха синдикатите. Но от друга страна, то е добра възможност за преподавателите да разяснят текста на Марсилезата на своите ученици. Както и да изведат светските и републикански ценности.
"Ще е хубаво, ако всички научат Марсилезата. Може би един ден всички ученици от Париж ще могат да се съберат и да я изпеят заедно", коментират от училище "Б" на улица "Бодрикур" в Париж.
В това училище децата изучават не само Марсилезата, но и европейския химн.
Натали Ремон-Бюсой, която учител по пеене, разказа за работата си:
"Не е лесно. Партитурата е доста сложна. Децата не знаят целия химн, а само първите два куплета. Но те имат нужда от помощ, за да могат с лекота да използват гласа си. Ентусиазмът на децата обаче позволява лесно да научат Марсилезата."
А ето какво прави Натали Ебер, която също е учител: "Моята работа е по-скоро историческа. Задачата ми е да поставя Марсилезата в нейния контекст. Да обясня думите й. Все пак речникът е по-труден. Също така трябва да обясня защо е толкова войнствена - това може да шокира някого."
Според учителите, които помагат на децата да разучат Марсилезата, целта не е да се създават националисти, а просто да се разберат по-добре символите, да се осъзнае значението на Републиката.
Началото на учебна година у нас заварва ученици и учители на много места с протичането на възстановителни работи на някои от близо 300-та пострадали от наводненията през лятото училища.
В незасегнатите райони също вървят строително-ремонтни работи. Извършват се ремонти на отоплителнаите системи, дървената дограма се подменя с пластмасова.
От министерството обещават да няма нито един ученик извън училище, въпреки че строителните работи закъсняха, защото късно бяха отпуснати пари за това.
Традиционно училищните ремонти продължават до деня преди началото на учебната година. Възможно е сега да съпътстват част от учебния процес.
Пак по традиция късното договаряне с издателите на учебници отново ще накара децата да чакат за учебниците си.
Седмокласниците и дванайсетокласниците също ще почакат до ноември, за да разберат какви ще бъдат тестовете и матурите.
Най-новото е, че в отдалечените места на страната има съвсем нови училищни автобуси, които ще се превозват учениците до училище.
Децата ще пътуват с "Пежо Боксер", а в районите с трудна проходимост като Якоруда и Джебел със автомобилите "Ситроен Джъмпър".
От министерството уверяват, че началото на учебната година ще бъдат квалифицирани 1000 инструктори, които ще обучават учители по различни предмети на базови компютърни умения.
Българското министерство на образованието е предвидило най-късно до 30 ноември тази година инструкторите да обучат близо 40 000 преподаватели и административен персонал от училищата.
Те трябва да придобият базови компютърни умения, за да са адекватни на новите тенденции в образованието по информационни технологии.
