Сряда също е и ден за кино. Така Мартин Скорсезе "възкръсва" за зрителите Ню Йорк, който е и град на гангстерите и корупцията още от края на 19 в. Филм, който според "Ла Кроа", е бил посрещнат със смесени чувства в Америка, където е разделил общественото мнение с подканата да премисли корените си. Пред "Фигаро" Скорсезе заявява, че "Америка е родена в насилие". Филмът за Ню Йорк, отбелязва "Фигаро", е не само историческа фреска, но и един вид опера или някакъв див химн.
"Либерасион" набляга на бруталното преоткриване на Америка и на звездата на филма Леонардо ди Каприо. "Паризиен" взима интервю със звездата, който споделя: "С този филм съзрях". В същото време "Ла Трибюн" съзира в САЩ икономическо укрепване на тила преди замислената военна операция. Според "Ла Трибюн" има план на Буш за данъчни облекчения, за да се избегне иракския шок на борсата. "Фигаро" също е съгласен, че САЩ обмислят как да защитят икономиката си от неблагоприятните последици на една война.
"Юманите" пък съзира зад цялата тази военно-политическа машинерия опит да се даде допинг на Уол Стрийт. "Либерасион" определя Ирак като "голямата бърканица" на американската политика. В Същото време, пише изданието, всички броят възможностите за война, изчислявайки ги между 1 и 20. И то във време, когато оръжейните инспектори са свършили работата си едва наполовина.
Великобритания се включва в конфликта, пише "Ню Йорк таймс". Доказателството: мобилизирането на запасняци и преместването на военноморски част в залива. Според лондонския "Таймс" става дума за най-мащабната британска операция след Фолклендската криза. Вчера, на среща с британските посланици в Лондон, премиерът Тони Блеър е заявил, че войските са пратени, понеже американците не могат да бъдат оставени сами пред предизвикателствата на момента и че това е цената, която трябва да се плати за мира.
"Фигаро" също цитира тези думи на британския премиер, а също и изказване на южноафриканския архиепископ Дезмънд Туту, Нобелов лауреат за мир, според когото "необмислената подкрепа на Блеър към Буш надхвърля всякаква разумност". "Франс соар" пък отбелязва, че във Франция президентът Ширак също подготвя общественото мнение за предстоящата война. Засега обаче, подчертава изданието, френската позиция е, че това трябва да стане с решение на ООН, а не с едностранна военна операция.
"Либерасион" съзира покачване на популярността на Ширак тъкмо с известното му дистанциране от войнствените нотки на американския президент. В тази връзка "Репюбликен Лорен" дори прави игра на думи с името на Ширак, обединявайки го с "О'кей". Изданието е доволно от повишения престиж на френската дипломация, особено в арабо-мюсюлманския свят, но се пита няма ли риск скоро Франция да остане извън пътя, когато дойде ред да се изиграе следващия ход в партията.
