Преди войната и в първите дни на конфликта, когато перспективата пред ръководената от САЩ коалиция бе все още неясна, Франция, Германия и Русия направиха силен политически фронт срещу употребата на сила. За първи път трите важни сили на европейския континент заедно настояха да бъдат признати и други полюси на властта, освен Съединените щати, коментира кореспондентът на Би Би Си Уилям Хорсли. Русия заплаши да затрудни САЩ и Великобритания посредством някаква форма на порицание пред ООН. Франция и Германия от своя страна се заканиха да попречат на създаването на следвоенна администрация в Ирак, както и на американските планове за възстановяване на страната.
Последните няколко дни донесоха съществен напредък за коалиционните сили - появиха се нови индикации, че властта на Саддам Хюсеин отслабва. В резултат плановете на Франция, Германия и Русия по някакъв начин се объркаха. Лидерите на всяка една от страните в крайна сметка изразиха надежди, че Съединените Щати и коалиционните им партньри ще спечелят тази война. Френският президент Ширак, за когото се смята, че е главният инициатор на общия тристранен фронт изглежда вече отстъпва. Неговите поддръжници сега казват, че той не е търсил начин да развали трансатлантическите отношения, а само е насърчавал създаването на многополюсен свят, където Съединените Щати да третират другите държави като съюзници , а не като васали.
В Париж тримата външни министри ще обсъдят как да постигнат своята главна обща цел - да накарат САЩ да работят в рамките на ООН и като се съветват с другите страни в организацията по темата Ирак, когато и да свърши войната. Съществуват обаче други практически опасения, за отслабването на "общия фронт", който инициира още в началото на тази година серия от срещи между лидерите на Германия, франция и Русия. За едно нещо техните интереси се конкурират - възобновяването на търговските отношения и присъствието им в Ирак при различно бъдещо ръководство на страната. За друго - те дават сигнали, че биха искали да се възстанови и да се ограничи като вреди в дългосрочен план, а именно отношенията със САЩ.
