Есе за духове, с които трябва да се преборим или на които да се подчиним

В миналото славяните са смятали, че блатата са свърталища на духове, които трупат съкровища на дъното и ревниво ги пазят от натрапници. Наричали ги блатници и се страхували от тях...

Истината е, че блатата като уникални влажни зони действително представляват съкровище и е важно всички хора да осъзнаят това, защото стойността на богатството им се покачва с всеки изминал миг. Тъй като те често се смятат за ненужни, дори пречещи на човека природни местности, хората (като изключим „екоманиаците"), не подозират за значимостта им.

Истинското съкровище на блатата е неповторимото им биоразнообразие. Тези влажни зони са естествени местообитания на множество влаголюбиви и водолюбиви растения и богат животински свят и са едни от най-продуктивните екосистеми на нашата планета.

Във време, когато изграждането на пречиствателни станции у нас е приоритетно, трябва да се има предвид, че блатата представляват естествени пречиствателни станции. Самопречистването на преминаващите през тях води без необходимостта от изграждане на сложни системи от канали, модерни технологии, електричество и всякакви съвременни устройства, ги прави една уникална възможност да се постигне търсения ефект, като това стане в хармония с природата.

Срамно е да признаем, но за по-малко от 100 години в нашата страна са унищожени около 90% от блатата, които се счита, че са на възраст над 25 000 години. Те са били пресушени, запълнени за селскостопански земи или за изграждане на селища. Останалите са били подложени на огромен антропогенен натиск -- замърсяване, унищожаване на крайречна растителност и местообитания, корекция на речни корита, изземване на инертни материали и много други.

Лудостта е, че подобни безумия продължават да се случва и днес в нашата страна.

С риск да стана прекалено конкретна, ще спомена и в момента продължаващото пресушаване на Малкото Поморийско езеро и пред очите ни за няколко години изникна цял нов квартал. От това губи не само природата, местните жители, всички ние, които посещаваме това чудно градче, а дори и тези, които в момента си мислят, че печелят. Който смята, че може да надхитри природата, не е много умен. И това рано или късно винаги се доказва.

И не е необходимо да си „екоманиак", за да разбереш това. И не е необходимо да си „екоманиак", за да промениш нещо. Просто малко разум е нужно да вложим в действията си, малко поне да прочистим съзнанието си от бремето на материалните неща, да се вслушаме в интуицията си и да направим това, което можем, за да не се извършват безумия...

... Духовете в славянската митология са въплъщавали основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот. Те можели да направляват, да моделират всичко по Световното дърво - живот, смърт, любов, брак, раждане, болест, плодородие, мизерия, сила, слабост, дъждове, суши, земетресения, светлина, мрак, топлина, студ.... При това от всичките им действия се излъчва някаква загриженост за човечеството или природата. Може би е добре да се опитаме да се вслушаме в посланията им. И от висотата (или от падението) на днешния ден да се опитаме да запазим скритите им съкровища.