През първата половина на 80-те Ел Ортелано рисува "дружелюбни" персонажи в стаи с прозорци, отворени към небето на големия град.
Основна характеристика на тези произведения са особените фигуративни ракурси и диспропорции, странните композиционни решения, но също така и блестящата хроматична гама и играта с формата, опираща се на сходството на силуетите с различните "сценографски елементи", населяващи стаите на неговото изкуство.
От 1985 г. започва т.нар. "Оранжев период", обагрен с романтизъм, където преобладават композиции с неопределени пространства и топла цветова гама - оранжево, червено и жълто.
През 80-те, благодарение на стипендия отпусната му от Испано-американския комитет, Ел Ортелано живее в Ню Йорк.
Картините от този период отразяват погледа му върху неспокойния живот на голямата столица, която той възприема като едно органично цяло, образуваща перфектен механизъм от зъбчати колела.
През 1990 г. Испанската академия за история, археология и изящни изкуства в Рим му отпуска стипендия.
Художникът живее една година в Италия. След това посещава Финландия, Холандия, Тунис, Русия и Египет.
Оттогава са циклите "Pater Noster" (Отче наш, 1991-1994 г.), "Савитайпале" (рисуван във Финландия, 1996 г.), "Голямата мечка" (работен по време на пътешествията му в Индия, Непал и Йордания, 1998 г.).
2001 г. утвърждава Ел Ортелано като един от
най-престижните художници
на своето поколение чрез голямата антологична изложба "Ел Ортелано - ретроспектива 1976-2001", представена първо в Културния център "Конде Дуке" в Мадрид, а по-късно в Кралските корабостроителници във Валенсия.
Над 120 картини представят обзора на последните 25 години от творчеството на художника.
През 2003 г. е поканен в програмата "Испанско изкуство в чужбина" на министерството на външните работи на Испания, за да състави изложбата, която от 2004 г. пътува в няколко страни, като започва със Словения.
В момента Ел Ортелано живее и работи в Мадрид и Валенсия.
