В края на миналата година един миниатюрен лаптоп преобърна представата за пазара на мобилни компютри на хора много вътрешни хора в IT бранша и мастити анализатори. Asus показаха, че ултрабюджетните мини лаптопи са „ниша” с размерите на пещерата на Аладин, а е много съмнително, че и последната би събрала печалбите, генерирани от дръзките тайванци. След като пътеката бе прокарана, всяка достатъчно голяма компания в Поднебесната и около нея, декларира намерението си да изкара „убиец” на оригиналния Eee PC и неговите наследници. Повечето си останаха с обещанията. Девет месеца след анонса на първопроходеца, MSI отговори с Wind. Гризеше ни любопитство – дали става дума за летен бриз, или U100 е вятъра на промяната? Или, ако продължа в духа на ветровитите метафори – дали MSI успяха да духнат под опашката на Asus. Не знам. А може би знам? Вече не си спомням дали писах този увод преди или след края на статията. Ако (случайно) ви е интересно какви наблюдения и мисли ме споходиха за 24 часа „на хладно” – можете да продължите да четете нататък...
Спецификации на тестовия MSI Wind U100:
- Процесор: Intel Atom N270 (1,6 GHz; 512 kB L2 cache, Diamondville)
- Чипсет: Intel 945GME + ICH7-M
- Графичен контролер: вградени Intel GMA950 (UMA, max 64 MB)
- Памет: 1 GB DDR2-667@4-4-4-12
- Дисплей: 10-инчов, 1024х600 пиксела
- Твърд диск: Western Digital (2,5”, 80 GB, IDE)
- Звуков чип: Realtek ALC888S/T
- Четец за карти пюамет: 4-в-1 (SD, MMC, MS Pro)
- Мрежови интерфейси: 802.11b/g, Fast Ethernet, Bluetooth 2.0
- Уебкамера: 1,3 Mp
- Операционна система: Windows XP SP3 Home
- Габарити: 259 х 178 x 36 mm, 1,2 kg
На пръв поглед
Дизайнът често е въпрос на вкус. Формата на MSI Wind от пръв поглед предизвика у мен асоциация с ВАЗ-2101. Това са онези Жигули с двата кръгли фара – от една страна – ъгловати, а от друга – с позаоблени ръбове. Някога дядо ми имаше такава, затуй за мен е свързана само с хубави спомени. В контекста на лиричното отклонение още сега ще споделя, че в края на краищата общуването с Wind се превърна в източник на положителни емоции. Между другото, на колегите от Чужденеция визията масово им допадала. Аргументират се, че липсата на типични за високия бизнес клас елементи като хромирани кантове го правел по-универсален и атрактивен както за делови хора, така и за предпочитащите по-младежката визия. От моя гледна точка, обаче, сякаш умишлено търсената небрежност прехвърля границата на елегантността и незаслужено „принизява” машинката. Комбинацията от белите матови кантове от вътрешната страна на дисплея и основното тяло и гланцирания ефект на горния капак пораждат аналогии с изящния стил на 12-инчовата PR200 серия и перфекционистът в мен си пожелава да го види в следващите модификации на нетбука. Безспорно, обаче, е че използваната в корпуса пластмаса е много качествена. От една страна, горният капак е малко по-дебел спрямо този на аналогичните бизнес модели, но в същото време осигурява по-надеждна защита на екрана.
Предната и задна стенички на основата са напълно освободени от разширителни портове. Основната група светлинни индикатори е разположена на горната и стена – в около-клавиатурното пространство. Броят им е цели осем и покриват всички основни видове активности – на твърдия диск, безжичните интерфейси, състоянията на Num Lock и Caps Lock. Горе и вдясно, непосредствено до едната от пантите, на същата стена е бутонът за включване и изключване на компютъра.
Десетинчовият екран е свързан към основния корпус с две панти, даващи всички признаци на стабилност; достатъчно стегнати и без луфт, така че безпроблемно можете да го нагласите на произволен ъгъл. Ако имате стандартен лаптоп и сте виждали достатъчно често стартиращия екран на Windows, веднага ще ви направи впечатление плътността и хомогенността на черния фон. Няма да сгрешите, ако предположите, че мониторът използва светодиодна подсветка, която все още е приоритет изключително на неколкократно по-скъпите 11-12” бизнесмодели, които споменаваме честичко.
Екранът е матов, без отражателния поляризиращ филтър. Тържествуващо отбелязвам, че конструкторите на бюджетни преносими компютри в това отношение проявяват здравия разум, който видимо липсва сред дизайнерите на масовите 15-инчови модели. Оправданието на последните е необходимостта от по-високия контраст, осигуряващ комфортна работа на открито и при по-висока осветеност на средата. Образът е доста чист, цветовете са живи, а контрастът – много добър. Много смислени са и вертикалните зрителни ъгли на монитора, а хоризонталните са достатъчно задоволителни; така или иначе машинката е персонално устройство и едва ли е предвидена да седнете да гледате филми с приятел(и). Разделителната способност на екрана е 1024х600 пиксела, което може и да се стори дразнещо малко на евентуалните ентусиасти, разчитали да гледат 720p видео на 10-инчовата машина. Всъщност, последните нямат никакъв повод за съжаление, тъй декодирането HD се оказа една от ахилесовите пети на 45-нанометровите Diamondville процесори – с прилична разделителна способност се справят максимално с 480p. Иначе резолюцията е много удачна за разглеждане на страници в Нета – в изключително редки случаи може да ви се наложи да използвате хоризонталния скрол.
Като заговорихме за функционално превъзходство, задължително трябва да отбележим клавиатурата. Без съмнение тя е най-удобната и ефикасна сред тези на всички машини от този клас и детронирала досегашния фаворит – тази в HP Mini-Note 2133.
Размерите на клавишите са с размери около 92% спрямо тези в клавиатурата на 15-инчов ноутбук. При MSI Wind e видимо как дизайнерите са изцедили буквално всеки възможен милиметър – тя заема почти цялата ширина на основното тяло. В импровизирано състезание в една от западните редакции двама от най-ефективните машинописци са постигнали съответно 80 и 74 думи в минута, почти удвоявайки дотогавашното максимално постижение с нетбук.
Едно от ключовите успешни стратегически решения, взети при комплектоването на Wind e изборът на стандартен твърд диск вместо SSD. Такъв бе използван в оригиналния ЕЕЕ PC 701 и в последствие - в ЕЕЕ PC 901, сочен за основен конкурент на U100. Проведените тестове показват, че времето за стартиране на Windows XP при Wind, например, e 32-34 секунди, спрямо 40 секунди за 901 с аналогичен процесор, чипсет и памет (и 20 GB SSD). Разликата във времето на автономна работа, постигано от двете машини с еднакви 6-клетъчни батерии, е нищожна в полза на SSD решението. Косвено доказателство в полза на HDD е и фактът, че Asus вече предлагат и ЕЕЕ PC 1000H – десетинчов модел с твърд диск.
Производителността на вграденото видео се оказа недостатъчна, за да подкарате Crysis. (. Майтапът на страна, от Wind не могат да се снемат резултати от стандартни бенчмаркове като PCMark 05 и дори 3DMark 05. Въпреки, че заобиколихме ограничението за минималната резолюция – 1024х768, използвайки VGA изхода на машинката, за да я включим към стандартен PC монитор. Оказа се, че проблемът е в едва 64-те MB системна памет, които ядрото може да задели за видео обработка. За да получим сравним резултат, трябваше да „слезем” до 3DMark 03, където регистрирахме 599 точки (каквато, между другото, е и щатската цена в долари на машината; не че намеквам за сакрална връзка между последните два факта). Любопитна странност (!) – под Windows Vista вграденото видео успява да задели цели 250 MB системна памет, при което успява да завърши 3DMark 06 със 112 точки; в 3DMark 03 постига 663 точки. Какво значи това в реални приложения – Half-Life 2 върви с до 60-65 fps в XP и до 70 fps под Vista.
Звукът на вградените в Wind U100 колонки отстъпва на аудиосистемата на EEE PC, но за сметка на това моделът на MSI използва неколкократно споменаваният (с добро) Realtek ALC888S/T, а музиката при опитното сравнение с използване на меко казано много приличните слушалки Sennheiser CX300 определено е в полза на U100.
Накрая, стигаме до единствената безспорна слабост на 10-инчовия модел спрямо ЕЕЕ 901, а именно – батерията. Предвиждаше се XP версията на “Ветровития” също да бъде екипирана с 6-клетъчна батерия (5200 mAh), с която ни обещаваха 5,5-6 часа автономна работа. Но не биде писано или поне на първо време - запалил се някъде в Китай голям завод и сега батериите с големия капацитет били кът. Ще трябва да почакаме до есента – засега Wind U100 се комплектова с 3-клетъчна 2200-милиамперчасова батерия, с която машината издържа около 2,5 часа при гледане на видео със стандартна резолюция и между 2,5-3 при средно натоварен режим на браузване и работа с леки офис приложения.
Заключително слово (много кратко)
Ако имаха повече самочувствие, MSI щяха да кръстят машината си Winner вместо Wind. Толкова.
Последно десет или “биг файнъл кредитс”:
Благодaря на MSI и K&K Електроникс за отзивчивостта и експедитивната реакция, благодарение на която имах възможността да се убедя в изключително високата стойност (value) на U100. В момента Wind U100 с XP Home се продава на крайна цена 849 лв.
P.S. На MSI Wind U100 се присъжда препоръка на редактора на PC World, ако изобщо сте се съмнявали, при положение, че сте изчели статията дотук.
Източник: IDG.BG
