За мен, а и надявам се за хората, светът е бил толкова голям, колкото големи са били мечтите ми. Доста клиширано, затова и вярно. А моите мечти, и тези на хората, често са свързани с някое място. Но това мястото не е просто географска локация, а краят на един път. То е усещане за цялост и хармония, спокоен сън и желано събуждане. Това място се нарича дом. За повечето странстващи тази мечта съществува и именно тя ги кара да продължават пътуването си.
Всеки си представя този дом като вълшебно, чисто, гостоприемно място, символ на всичко онова, което значи „вкъщи". И разбира се в момента, в който възприемеш това „вкъщи" за свое, започваш да се грижиш за него, да правиш всичко, за да се чувства добре. Осигуряваш му вода, храна и любов и така известно време, докато ти омръзне или докато се появи някой, на който съвсем не му пука за твоето „вкъщи". Така се чувства всяко живо същество, което си има дом. И в момента, в който някой изхвърли Кока кола в морето, защото, за да намери кош за боклук трябва да положи неимоверно много усилия, той ще разруши домът на някоя риба, или корал или дори най-обикновено водорасло. И което е по-лошо, водораслото няма как да се оплаче или ако щете да обиди тоя дето си е позволил да му съсипе живота.
Знаете ли, да водиш еко начин на живот съвсем не означава да си купиш хладилник с енергиен клас А, и да обичаш водата не е съвсем да плаваш с водно колело, вместо с моторница, или пък да я замърсяваш, а след това да построиш станция, която да я пречиства. Струва ми се, много хора са чували някоя от доста мотивиращите инициативи „Пестете водата" или „Да спасим планетата земя - тя е нашият дом". Обаче, нали разбирате, човека си има други проблеми. А и как да обясниш на някой, който е тотално отвратен от всичко, което се случва в неговата държава, а и вероятно от това, което предстои да се случи, че минералните извори в България например, са над 800 на брой, което я прави страната с най-голямо разнообразие в света. И ако той дори за миг си позволи да пренебрегне този факт или да изхвърли кофичка от кисело мляко или вафла по течението на водата, ще допринесе за появата на още една причина, от която в последствие да бъде отново отвратен. Това ме кара да си мисля, че водата съвсем не заслужава такова отношение, не заслужава дори да я сложим в микровълнова печка, за да си направим чай, защото това тотално изменя нейната структура, а и предназначението и - да поддържа живота. Съвсем смело мога да кажа, че земята е наш дом И защото тук има вода. В този смисъл ако мога да метафоризирам една популярна реклама в миналото, тя би звучала: „Вкъщи е там където има вода". Иска ми се повече хора да осъзнаят водата като част от своето „вкъщи". Да я обичат, пазят и използват съвсем предпазливо. Да знаят, че от самото и изобилие трябва да се чувстват щастливи.
Щастието обаче никога не е било универсално и неговото търсене е общо взето самотно занимание, но понякога то събира заедно различни хора. Това не прави самото му търсене по-малко трудно, нито намирането му по-лесно, но го прави по-човешко. Да намериш причина да се отскубнеш от коварното течение на ежедневието и да превърнеш една цел или един блян в реалност е истински трудно, когато си сам. Понякога един човек сам за себе си не може да бъде мотив за постигане на собствената си мечта или на някоя „неразумна" кауза, защото една мечта не може да бъде постигната без да бъде заслужена. Грижата за нещо обаче може да бъде такъв мотив. Хора, не бъдете просто еко маниаци, защото видиш ли това сега е модерно, открийте своя мотив да бъдете по-добри към всичко, което ви заобикаля! Благодаря ви!
