Чудя се как ли звучи на масата словосъчетанието екомания. По отделно думите навяват асоциации, но заедно? Как ли възприема еко нещата топирана руса тинейджърка, за която понятието е вероятно специфична материя за изработка на палта, а манията по-близка в съчетание с широко разпространената чуждица шопинг.
Тук и сега има нужда от познаване същността на екоманията, от създаване на интерес и всеобща ангажираност към проблемите и. Защото е прекрасно да се порадваш на падащия сняг, но когато погледнеш календара, а пластмасовата рамка, небрежно очертава датата 13-ти април, положението изглежда заплашително. Тазгодишната ситуация красноречиво илюстрира това. Промените в климата са повече от откроими, а драстичните изблици на времето сякаш ни оставят безучастни.
-Е какво?! Нека си вали! Сняг, през април... Чудесно! Тъкмо децата може да се заиграят в двора.
Жестоката истина е че нещата ни докосват, но само повърхностно. Ние констатираме, но не влизаме в ситуациите, които ни заобикалят, а в един момент ще засипят обраното ни ежедневие. Подобно древногръцката нимфа Ехо,( чието име в романските езици се произнася като Еко) отхвърлена от себичния красавец Нарцис, интересът към проблемите на екологията, не намира споделеност поради егоцентричната настройка на душевния ни механизъм. А е толкова необходимо да отворим очите си за нея, защото макар днес да ни се струва почти легендарно, природата е естествената среда за всеки, а ситуацията на тотално безразличие към настъпващите катастрофални перспективи за нея, превръща нас самите в потенциална мишена за една недотам благоприятна развръзка. Климатичните промени, изсичането на горски масиви, небрежността по отношение на умишлени палежи в планински местности, замърсяването на водните източници, липсата на строг контрол по отношение забранения лов в горските стопанства, в резултат на който губим и последния екземпляр от застрашен вид, са само щрих от всеобщата картина на злощастно-срамна безотговорност, която цари в родните географски ширини. Трагичното е че България не е изолиран случай. Проблемите на екологията са по-глобални и от световната икономическа криза, която-за разлика от първата- не присъстваше единствено спорадично в медийното пространство от последните няколко години. За съжаление съмненията от екологични катастрофи вълнуват повече киното на Холивуд, отколкото правителствените организации, а зрителят застава лице в лице със злощастната хипотетичнна развръзка единствено в салона на близкия mall. И въпреки усилията на отделни кинематографисти, обществени организации и природозащитници, ситуацията на повсеместна апатия остава все още труднопреодолима. За нейното превъзмогване ще са нужни както значителни материални постъпления, така и преобръщане на масовото съзнание и чувството на морална задълженост по проблемите на екологията.
А моите блянове са повече от „скромни":
-Иска ми се да разпознавам настъпващо лято в парещата топлина на слънчеви лъчи, в лекия полъх на морски бриз, да се радвам на дъжда в ранната есен, на снежна Коледна ваканция, на чисти незастроени плажни ивици, на прохладни, вековни гори, на синьо-зелена морска шир, на радостния възглас на рибари, попаднали на пасажи черноморска скумрия, след повече от десетилетия съмнение дали видът не е изчезнал, искам да вдишвам чист въздух разхождайки се в градските паркове, да вдигна глава, и в центъра на София, да видя онова бебешко-синьо небе, което си струва да увековечиш дори с камерата на новия си смартфон, който искаш или не си купил, защото вече е естествено допълнение към колекцията „полезни" играчки, с които разполагаме.
-Иска ми се еко-стремежите да са част от нас, а не просто откъслечен ехо-възглас, на една изолирана, еднократна инициатива.
