Екомания

Живеем в свят, в който всяка минута ценностите потъват стремително надолу. И в тази въртележка от стремеж към материалното и безспирна борба за власт, човекът сякаш забравя откъде е тръгнал, забравя своите корени. В днешния свят на глобализация, приодата не само остава на заден план, тя се разрушава. И това се случва не само, когато големите централи изхвърлят отадъците си в морето, не само когато огромни площи гори биват изсичани. Това е всяко едно захвърлено на улицата пакетче. Това сме аз и ти. Нашата пагубна дейност срещу майката природа. Нашето утре и нашето никога.

Защото човек, който не възспитава у себе си уважение към природата е като дърво без корен. Затова е необходимо едно прераждане, себепознаване и изграждане на нова ценностна система. Във всички нас. В мен и в теб. Ти, който едва ли се замисляш за своя принос към целия този абсурден катаклизъм на нашето време, когато детето се превръща в убиец на майката.

И около нас еженевно се върти пъстрата палитра от реклами и еко-организации, които целят да подпомогнат опазването на околната среда. Това са първите крачки към превръщането на човека в Човек, те поставят началото на едно ново течение. Едно своеобразно връщане на човека към корените му, неговата невероятна метаморфоза от обект в Личност. И от всички нас зависи какъв ще е изходът на тази тъжна история.

А светът е глух.

... Смазващата истина, която медиите се опитват да скрият всеки ден. Един от безкрайните парадокси на новото време. Човекът няма да се превърне в Човек, докато не започне да мисли като такъв, не промени коренно начина си на живот. А това няма да стане, докато  големите дарители на тези еко-кампании същевременно продължават да карат своите лъскави коли, които изхвърлят огромни количества вредни емисии.

Защото истината е, че цялата  тази екомания трябва да се приема по-сериозно. По-сериозно от PR, по-истински. Аз отказвам да вярвам, че светът е дотолкова глух ,че хората отказват да махнат слушалките си. Светът е студен защото ние го правим такъв. Всеки от нас, забързан в своето ежедневие, потънал в своята истина, сляп за светлината и глух за музиката.А звукът за съжаление не е животът, той е техниката, индустриализацията, изкуственият живот, това,което градим около себе си с такава скорост, че пренебрегваме естествената красота. Да наблюдаваш  как светът посивява или как се ражда отново за броени минути с изгревът всяка сутрин и отново изчезва.

Аз съм мечтател и въпреки цялата чернилка на света, не спирам да се надявам, че нещо ще се промени. И тези кампании ми дават надеждата, че все още нищо не е изгубено, че си струва всяка една малка битка за нашата планета. Всяко едно посадено дръвче, всяка рециклирана хартийка.

Да, това са трудни времена за мечтателите.

Но аз няма да се откажа... Аз искам да бъда част от изграждането на този нов свят, от потапянето на дребните страсти и издигането на нови ценности.Аз искам не само слънцето да  продължи да ме огрява, а да дарява със златните си лъчи и тези след мен. Искам те да не останат слепи за красотата на природата. Не искам  да бъда вече малкото човече.

Не бъди и ти.