„Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва."
Артър Чарлс Кларк
Хипотетично преди около 4,5 милиарда години възниква нашата планета- Земята. Тя се е развивала, изграждала, претърпявала е най-различни промени, имала е много различни обитатели и за своята възраст е видяла много. Преди около 200 000 години на Земята се появява нов обитател- човекът. Хората са единствените разумни същества, които успяват да се научат да използват природата. Те също се развиват, претърпяват метаморфози и увеличават броя си с всяка изминала година.
От началото на нашето съществуване, ние почитаме земята. Тя е извор на живот, тя е Богинята- Майка. Почитана е от всички народи, племена, цивилизации. Хилядолетия наред природата се е почитала като най-висшето, най-силното, хората са имали уважение към нея. Но какво става? Защо всичко това е вече забравено? Защо вече никой не обръща внимание на ставащото около нас? От кога станахме толкова големи егоисти, че не искаме да изградим един хубав дом дори за собствените си деца? Какво ни кара да разрушаваме, да мразим, да игнорираме? Има нещо много грешно с нас и света, в който живеем...
Войни, замърсяване, пренаселение, избиване на животни, изсичане на вековни гори, промени в климата, драстичното намаляване на природните ни ресурси, застрояването са само част от проблемите обгърнали здраво планетата ни. През последните няколко години глобалното затопляне е една от най-дискутираните теми. Едни отричат това явление, други имат неоспорими доказателства, че то е факт. Макар и с минимални градуси, температурата на Земята се покачва и колкото и безобидно да звучи- не е.
Стопяването на полярните ледове, постепенното изместване на климатичните пояси може да бъде катастрофално за всички нас. С повишаването на нивото на океаните може да се заличат завинаги държави като Холандия, част от САЩ, Индия, Китай, Индонезия, Бангладеш, Египет, Филипините и други островни държави. Разпространението на много различни видове болести ще бъде факт, ако не спрем глобалното затопляне или поне не ограничим вредните емисии, които изхвърляме във въздуха. Бавно, но славно ние унищожаваме природата си и по този начин унищожаваме и себе си. Защо го правим ли? Пари, петрол, злато, диаманти...Вече средствата определят света, а не светът определя какви ще са средствата. С намаляване на петрола, борбата за него става все по-ужесточена, водят се войни, избиват се хора. Но това черно злато, събирано милиони години от земята все някога ще свърши и тогава вече трябват алтернативни решения. Не трябва да се игнорира проблема, а всеки един от нас да се изправи срещу него и промени нещо, било то и малко.
Вместо всеки път да взимаме нова торбичка от магазина, можем да изплозваме стара. Вместо всеки път да се качваме в колата, за да изминем някакво разстояние, можем да повървим пеша. Можем да намалим консумацията на електричество като изключваме поне по един уред. Има различни алтернативи на използваните природни ресурси. Вятърът, водата, слънцето могат да осигурят достатъчно енергия, че да се подържа всичко това, което вече имаме. Постоянно се говори за екология, за това как трябва да пазим природата си, но всъщност колко от нас наистина правят това, което искат и мислят, че трябва да правят. И може би това идва от липсата на гражданско съзнание, от чувството за непринадлежност към никоя общност.
Екоманията е обзела много хора, особено от по-развитите и напреднали нации. И именно държавите, които изхвърлят най-много отпадъци, които замърсяват най-силно въздуха са държавите, които имат и най- строга екологична политика. САЩ са най-големите замърсители на планетата ни. На ден американците отделят 2,5 милиона пластмасови бутилки, а както всички знаем, те не изчезват, не се разлагат. В същото време те имат най-строги глоби и закони, касаещи околната среда. За България казват, че е рано да се говори за строги мерки, защото сме малки и не причиняваме толкова много глобални щети, но все пак и ние искаме да живеем в по-чист свят.
За да постигнем нещо, трябва да работим заедно, да се подкрепяме и да бъдем активни. Другият път, когато видим някой да изхвърли боклука си извън коша, нека не подминаваме, а да кажем и направим нещо. Другият път, когато чуем, че има протест, нека не оставаме вкъщи да го следим по новините, а да излезнем и да защитим правата си. Другият път, когато се организира почистване на паркове, нека не си казваме, че сме прекалено заети, а да помогнем. С малки, ситни крачки можем да променим света.
