Преди 10 години, за екологична катастрофа, глобално затопляне, застрашаване на биоразнообразието, ГМО - не се говореше, не се знаеше или поне за мен. Преди десет години стигах от точка А до точка Б за 15 минути, а нямаше развита мрежа на метрото. Преди десет години слънцезащитните кремовете бяха с фактор UV 10, 30 ми се струваше нереално. Преди десет години доматите бяха сочни и големи, а днес?! Преди десет години имаше градинки пред блоковете, а днес "на една ръка разстояние" е съседния балкон, не е необходимо да слизам до съседката на долния етаж за чаша брашно, мога да помоля „съседа" от отсрещния! Какво се случи? Как за толкова малко време от създаването на Вселената, от големият взрив, нещата се обърнаха и днес живота на Земята е застрашен и как сме способни да създаваме супер модерни технологии и машини, да клонирани овцe, а рушим природата. Как е възможно един филм да реализира милиони, а децата в третия свят да тънат в нищетата, болести и неграмотност. Всичко се върти, всичко се променя, но в каква посока, не можем да помогнем сами на себе си, рушим най- ценното природата, замърсяваме, нехайстваме и тя отвръща „империята отвръща на удара", който безхаберно нанасяме с години.
Днес от позицията на млад и съвременен човек, интересуващ от състоянието на околната среда, постоянно се заливам с информация от медии, сайтове, новини, но нещата не се променят, хората не променят съзнанието и не създават, а рушат, не събират, а хвърлят, превърнали са се в консуматори, без да съзнават или да не се интересуват от проблемите. А Проблемът се задълбочава, изчезват видове, катаклизмите се увеличават с всяка изминала година, храната загуби вкусовите си качествал....
Преди ден се завърнах от прекрасно пътешествие из Източните Родопи, какво се случи там. На първо място- изключително красив край, неописуем с думи! Врвим по екопътека, едно време си беше маршрут, маркировката е избледняла или отсечена или ... каквото и да се е случило с нея- липсва, но ориентир имаш- Съвременните Хензел и Гретел са оставили след себе си опаковка от цигари, фасове, пликчета- найлонови, уточнявам, баба ми казваше едно време на детските гащи така, ама не пластмаса навсякъде... Да бях детски гащи по- добре, по- бързо ще се разгради, а тази целогодишна украса от торбички и за 100 години, век, че звучи повече- няма да се разгради. Елементарно е, ама къде е проблема?Възпитание, съзнание, култура, нямам идея и не ми го побира главата, как сред тази необятна красота ще хвърляш, замърсяваш и нехайстваш. Това виждат очите ми, за индустриалното замърсяване -- вече не главата ми, ами две глави и три, като на триглав и страшен змей от детските приказки да имах не го разбирам!!!
Знам само, че въздуха в градовете е ужасен, трафикът кошмарен, те улиците не стигат за колите, а въздуха стигали за нас!Знам, че кофите преливат от всякакви отпадъци, че разделно се събира под въпрос, че има нови и огромни молове, че има щандове с биохрана за която плащаш тройно, че има лозунги и билбордове за имот на супер изгодна цена и „последни бройки неостанаха", че лихвите са най- изгодни точно сега и специално за теб, че по- големите градове са пренаселени, а селата пустеят, нивите пустеят, а те могат да ни дадат биохраната, знам че има земетресения, урагани, турнадо, всички изброени с опустошителни размери, че вали сняг през май....списъкът е огромен!
Но Знам, че ОБИЧАМ и природата и ми се плаче, като виждам как се унищожава, замърсява и погубва! Знам, че за себе си правя каквото мога, събирам боклуци, изхвърлям разделно, не пускам водата да тече, че гася телевизора, че използвам енергоспестяващи крушки, че говоря за проблемите, че вървя пеша, че се опитах да засадя дръвче, че искам свободното ми време да е сред природата, чиста, топла и приветлива! Там се чувствам свободна и освободена от стреса на големия град, от проблемите съпътстващи ежедневието, там съм щастлива!
