З абележително откритие направиха археолози на хълма Трапезица във Велико Търново.
Екип на археолога Константин Тотев е разкопал основите на сграда, която директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров обяви за "замъка на първите Асеневци - Асен, Теодор и Калоян".
Сградата е в северната част на хълма върху отвесни скали, които са пазели пътя за Арбанаси. Стените на сградата, заемаща няколко декара площ, са необичайно дебели - 4,5 м, при обичайните за Средновековието 2,2 м.
Според Димитров "замъкът е сравнително добре запазен". Археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма, магазин и църква.
Необходими са спешни мерки за реставрация, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който вече е изветрял и някои се ронят, каза Божидар Димитров.
Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на Янтра, северозападно от Царевец. Хълмът предствалява естествена крепост, заобиколена от три страни от реката.
Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма - едният в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон с посока към сегашния железопътен мост.
В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход бил на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над Янтра - срещу църквата "Св. 40 мъченици". Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
За името Трапезица има две предположения. Според едни това име се свързва с думата "трапеза", а според други то произхожда от "трапец", тъй като формата на платото е трапецовидна.
При първите разкопки в края на 19-и век са били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете били покрити с керамични плочи.
Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. В продължение на 100 години на Трапезица не са правени разкопки.
Надписите са били на български език, но за запазени само отделни думи. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името "Св. Иван Рилски". Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи.
Извесно е, че Цар Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената църква на Трапезица. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир.
Многобройните украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че там са били жилищата на болярите и на висшите духовници.
