Самокритиката

Н е винаги е лесно да се самокритикуваш особено когато трябва да съдиш собствената си страна и съграждани. Какво не обичат европейците у дома си - черти от характера си, манталитет, институциите, някои професионални категории или просто климата?

На този въпрос ще се опитат да дадат отговор "Европейските акценти" днес.

Може би не е изненада, че британците се оплакват най-много от лошото време.

75% от тях биха искали да живеят в друга страна. Вятър, дъжд, студ, всичко това остави зад гърба си Майк Крофт. Той е бизнесмен на около 40 години. Дестинацията, която е избрал е Дубай. Англия дотолкова му е омръзнала, че смята да я замени завинаги.

Защо, отговаря самият той: "Никой не се усмихва. Ние сме толкова привилигеровани в сравнение с останалия свят. Хората трябва да бъдат благодарни за това. Да, ама не! В метрото не си говорим помежду си. Разминаваме се, без да си кажем и дума. Срещу себе си виждаме втренчени хора, като някакви убийци, психопати. "

Но не всички британци от тези 75% , за които споменахме, искат да напуснат страната си поради същите причини като Майк Крофт.

Не са малко тези, които харесват Франция. Не е за пренебрегване фактът, че ритъмът на живот там не е толкова напрегнат, както във Великобритания, а климатът е по-приятен и къщите са по-евтини.

Французите обичат да критикуват чиновниците. В същото държат много на обществените служби.

В устата на някои "чиновник" звучи като обида. Те са недолюбвани още от 19 век, както сочат някои писмени свидетелства. Жан-Клод дьо ла Рю е пенсиониран чиновник, което не му пречи вече 30-тина години да води непрестанна битка срещу злоупотребите в администрацията.

Той е председател на асоциацията SOS Usagers и твърди: "Вярно е, че сме като наследници на традициите от Наполеоново време, а именно, че чиновникът се смята за един вид шеф на потребителя, а не в негова услуга.

Администрациите вземат самоволни решения, трудно си признават грешките.

Знам случаи в социалната сфера, например. Хора получават погрешка обезщетение, помощ при безработица. Две години по-късно се оказва, че нямат право на това и трябва да върнат сумата. Сумата е значителна.

Тези хора обаче са бедни и са неспособни да го направят. Администрацията признава, че е направила грешка, но продължава да държи парите да бъдат върнати. "

Оказва се че французите мразят чиновниците и заради безбройните им стачки, точно в най-неподходящите моменти.

Турците не харесват това нещо в страната си, което рискува да осуети влизането им в ЕС. На чист български, става дума за шуробаджанащината.

Да си намериш работа в Турция означава да имаш някой роднина или приятел, който да ходатайства за теб в държавната служба или частната фирма.

Също както едно време, когато човек не можеше да се сдобие с телефонна линия или документи за самоличност без връзки.

Това, което следва от тази практика е, че назначените на определен пост хора често нямат нужната квалификация.

В същото време професионалистите стоят без работа. Всичко това спъва хода на страната напред, както и професионалното израстване на работещите.

Срещу положението се бунтуват младите с високо образование, учили в най-различни висши учебни заведения в страната и в чужбина.

Българите много се оплакват и критикуват много неща. Това е едно от първите впечатления, които оставяме у чужденците. Има хора, които смятат, че това е въпрос на манталитет.

Повечето българи имат навика като ги питаш "Как си?" да започват да се оплакват.

Оплакваме се, за да не би някой да ни завиди, признават си някои. Неусмихнати, недоволни и мърморещи, българите са най-нещастни сред 112 държави, както обяви в изследването си холандски университет.

Българите на харесват държавата си, не им допада избирателната система. Най-нехаресвани и най-одумвани са политиците. Те са най-агресивната и бързо оформила се социална прослойка след промените в България.

Интересно е, че според мащабно социологическо изследване от миналото лято в масовото съзнание отношението към политиците и ромите се оказва едно и също. Те крадат и са мразени.

Голяма част от тях са си го заслужили, защото не са на висотата на предизвикателствата, пред които са изправени. Повече от 14 години българите чакат политиците да се научат да се държат като отговорни представители на техните интереси.

Това не се случва и не е учудващ фактът за злостната критика по техен адрес. Наричат ги с какви ли не неприятни епитети.

Българските политици се нуждаят от тълкуватели. "Дървеният език" и безличната им форма на изразяване дразнят хората.

Обществото не приема народните избраници да мислят само за депутатските си кюфтета и почивки, за покани, за безплатни обеди и вечери или за това как да приемат пари или подаръци във връзка със задълженията си в парламента и не на последно място да си увеличават заплатите.

Единственото реално действие, което виждат българските граждани от работата на политиците, са караниците им в пленарната зала. Ако не се разправят, то значи не са в сградата.